Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Нямам предложения, но съм изправен пред една дилема.
— Питайте.
— И аз размишлявах, ако не по съвсем същия, то по сходен начин. Желателно е клиентът да остане доволен не само от нашата работа, но и от резултата. В случая на мис Деново това е невъзможно. Обстоятелствата не го позволяват. Въпросът е от какво ще остане най-малко недоволна? Когато става дума за жена, не бих се наел да твърдя със сигурност нищо, но ти не изпитваш подобни затруднения и познаваш мис Деново. Ако й предложим такава алтернатива, какво би си избрала? Да знае със сигурност, че Флойд Ванс при всичките му печални недостатъци, е неин баща, или да си остане цял живот в неведението, поради което дойде тук преди три седмици, заедно с онези пари? Не питам дали на теб ти е мъчно за нея, а как би се чувствала тя?
Не ми беше нужно да мисля цяла минута, но се позабавих, за да си придам важност.
— Сигурно би предпочела да знае.
— В такъв случай трябва да бъде тук утре сутринта. В нишата. Подготви всичко. Не бива да се намесва, каквото и да чуе. Ти я познаваш. Може би Сол трябва да дойде и да стои до нея. Тази вечер ще се видите ли?
— Надявам се. Зависи колко бързо ще намеря Ейми. Нали я пуснахме на свобода… — Обърнах се към телефона.
Ето защо закъснях за покер. Наближаваше десет Часът, когато най-после я намерих вкъщи. Пак не можех да й кажа нищо друго, освен да дойде в офиса в десет и половина сутринта, но това поне показваше, че има някакво раздвижване. Съобщих на Сол да се яви в десет и половина. Движението в Ню Йорк е такова, че дори да сте Сол Панцър, трябва да тръгнете половин час по-рано, за да сте сигурни, че ще стигнете навреме.
Глава 16
Веднъж проверих тази дума в речника. „Подслушвам“ означава „стоя под прозореца, за да слушам какво се говори вътре в къщата“. Но за да слушате какво се говори в офиса на Улф, не е нужно да сте под прозореца — трябва да застанете в нишата, намираща се в дъното на коридора, отляво като отивате към кухнята. На нивото на очите ви, ако сте високи горе-долу колкото Улф или мен, в стената има правоъгълен отвор с размери петнайсет на трийсет сантиметра. Откъм нишата има плъзгаща се вратичка, която се отмества безшумно, а от другата страна — хитроумна картина, изобразяваща водопад — хитроумна, защото през нея може не само да подслушвате, но и да „подвиждате“ целия офис.
Подготвяйки обстановката за Ейми Деново, която беше двайсет сантиметра по-ниска от мен, можех да я накарам да стъпи на телефонните указатели, но имаше възможност представлението да продължи повече от час и при цена на билета двайсет бона, тя заслужаваше нещо по-добро от правостоящо място. Затова след закуска в петък сутринта преместих кухненската стълба в нишата, седнах на нея и установих, че очите ми са дванайсет сантиметра над средата на прозорчето. С Ейми никога не се бяхме мерили, за да знам колко от моите двайсет сантиметра в повече са под бедрата и колко нагоре, но реших, — че приблизително съм налучкал.
Ейми пристигна в 10:21, а Сол — в 10:29. Показах й нишата, накарах я да седне на стълбата, отворих прозорчето и се уверих, че вижда добре.
— При тези размери на седалката — казах аз, — добре, че става въпрос за твоето, а не за задничето на мистър Улф.
— Какво е това? — попита тя.
— За теб — само зрелище. Предстои ти да чуеш и видиш мъжа, който е изпратил онези двеста шейсет и четири чека на майката. Уговорено е Сайръс М. Джарет да дойде в единайсет часа. Решихме, че трябва да чуеш всичко, а като седне на червеното кожено кресло, ще е на около три метра от теб. Погледни.
Тя наведе глава към прозорчето.
— Няма ли да ме забележи?
— Не. От другата страна се вижда само една картина.
— Но защо… Какво ще каже? — попита Ейми.
— Ще видим. Освен всичко друго, може да ни каже и името на баща ти. Възможно е…
На вратата се позвъни. Отидох да отворя. Беше Сол. Съобщих му каква е програмата и оставаше само да го заведа до нишата и да го представя на клиентката, която вече му беше платила чрез моето посредничество почти един бон за две седмици.
— Тъй като ние с теб сме на „ти“ — казах аз на Ейми, — ще трябва да се обръщаш и към него на малко име, за да не се засегне. Сол ще остане тук с теб и ако ти хрумне, че не питаме Джарет каквото трябва и решиш да дойдеш да ни помогнеш, ще те спре, Джарет не бива да се усъмни, че има друга публика освен мистър Улф и мен. Събуй си обувките, а ако усетиш, че ти се кашля или киха, тичай веднага в кухнята. — Погледаах часовника си. — Остават още двайсет и пет минути, но пътят е деветдесет мили й може да е тръгнал по-рано. Сега Сол ще те заведе в кухнята да пиете кафе. Аз отивам в офиса да пия успокоително за нервите си.