Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Аз ще говоря с Оскар.
Погледнах го учудено, взех телефона и набрах код 914 и номера. Улф вече беше вдигнал слушалката и трябваше само да натисна бутона, за да му прехвърля линията, но останах на телефона. След четири сигнала прозвуча незабравимият глас:
— Домът на мистър Джарет.
— Казвам се Ниро Улф. Обаждам се от Ню Йорк. Желая да говоря с мистър Джарет. Предайте му… Не ме прекъсвайте! Предайте му, че желая да разговарям с него относно Флойд Ванс. Повторете името.
— Мистър Джарет вечеря…
— Казах ви да повторите името! Флойд Ванс!
— Флойд Ванс.
— Добре. Мистър Джарет ще ви чуе. Той не яде с ушите си. Кажете му, че трябва незабавно да разговарям с него относно Флойд Ванс. Разбрахте ли името?
— Да, сър.
— Няма да затварям и не ме карайте да чакам.
Сигурно бях спрял да дишам. Това беше гигантски блъф и не бих се обзаложил за успеха му. Твърде много беше поставено на карта. Значи очевидната стъпка беше да се опита да изтегли евентуална кента. Не само че беше възможно Джарет и Флойд Ванс да не са свързани и да съществува друго обяснение за чековете, изпращани от Джарет, но беше допустимо той изобщо да не е чувал за Флойд Ванс. Може би просто след малко Оскар — да приемем, че наистина се казваше Оскар — щеше да затвори телефона.
Това обаче не стана. От напрежение пропуснах да засека времето, но ми се стори, че изминаха около три часа. Искам да кажа три минути.
— Прекъснахте вечерята ми.
Кимнах на Улф — сега той беше наред.
— Мистър Джарет?
— Да.
— Казвам се Ниро Улф. Не обичам да прекъсвам вечерята на никого, но е спешно. Трябва да взема неотложно решение. Току-що разговарях е полицейския служител, който ръководи разследването по убийството на Елинър Деново и мога да ви кажа поверително, че ние с мистър Арчи Гудуин, който два пъти се срещна с вас, сме причината за арестуването на Флойд Ванс като извършител на това престъпление. За да подкрепи обвинението в предумишлено убийство, полицията търси мотива и пределно ясно е, че ще им е полезно да научат името ви, за да могат да ви разпитат за връзката на Флойд Ванс с Елинър Деново преди двайсет и три години. Това неизбежно би довело до явяването ви като свидетел по делото на Флойд Ванс и аз се колебая дали да поема отговорността да подложа човек с вашето положение на такова изпитание. Преди да им съобщя името ви, бих искал да обсъдя ситуацията с вас. Ще ви — чакам в моя офис утре сутринта в единайсет.
— Споменахте ли името ми в разговора си с полицейския служител?
— Не.
— Не знам нищо за връзката на Флойд Ванс с Елинър Деново отпреди двайсет и три години.
— Пфу! Веднага ще се обадя на мистър Макрей и ще му кажа да се погрижи никой да не пипа едни чекове в архива на „Сиборд Банк енд Тръст Къмпани“. Ако полицията ги поиска, може да ги получи със съдебно нареждане.
— Защо ще й потрябват на полицията?
— Обикновено им е нужно всичко, което има или би могло да има връзка с разследваното убийство. Мога да попитам инспектор Креймър за мнението му, след като му обясня какво се крие зад чековете. Искате ли да го направя?
— Не. Ако знаех онзи ден, когато Гудуин дойде… — Джарет реши да се откаже от това изречение. — Ще ви чакам тук сутринта.
— Работя само в офиса си. Оказвам ви повече уважение, отколкото заслужавате, господине. Ще дойдете ли тук утре в единайсет или не?
— Следобед. Привечер.
— Не. Или елате в единайсет, или изобщо не идвайте.
— На моята възраст сутрин често ставам трудно.
— Пригответе се рано. Станете по-рано. Или в единайсет, или не идвайте.
— Дявол да ви вземе! Ще дойда.
Линията прекъсна. Бутнах апарата настрана, обърнах се и казах:
— Сигурно не сте загубили нито грам. Аз отслабнах с пет килограма.
— Не съм толкова флегматичен, колкото си мислиш — изсумтя Улф. — Можеше и да загубя.
— Е, спечелихте. Не само се хвана на въдицата ви, но и го измъкнахте на сухо. Решихте ли каква е връзката между него и Ванс?
— Не.
— Той е баща на Ванс.
— Би било най-удобно за нашата цел, стига да е така — кимна Улф. — Има ли забележима прилика?
— Забележима — не.
— Това не е най-важното, но ще е от полза да разберем. Ще разберем. Нужно ми е мнението ти по един друг въпрос. Трябва ли да присъства и мис Деново?
— Това вече е важно. Тя не ми излиза от ума през последните два дни. Искам да взема думата.
— Имаш я.
— Тя е мило момиче и добър клиент. Вече цяла седмица ме измъчва мисълта как да й кажа, че Флойд Ванс й е баща, а от вторник сутринта ми е още по-тежко. Много жалко е да научи, че баща й не само е такъв тип като Ванс, но отгоре на всичко е убил майка й. Обмислих три възможни начина да се измъкнем без да й кажем, но никой не е особено елегантен. Моля за предложения.