Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Сигурно сте препускали насам-натам в горещината и ви се пие нещо, но сам се лишихте от полагащото ви се гостоприемство. Дадохме ви името на човека, когото търсите от три месеца. Какво повече искате?
Климатичната инсталация беше изсушила потта от челото на Креймър и лицето му не беше толкова зачервено.
— Искам много повече — отвърна той. — Посочете ми поне една причина, поради която двамата с Гудуин да не бъдете подведени под отговорност за укриване на сведения и за възпрепятстване на правосъдието? Интересува ме откога знаете, че Флойд Ванс е карал онази кола и как сте го открили. Интересува ме дали той е бащата, когото казахте, че търсите, а ако е така и Елинър Деново е майката, искам да знам защо я е убил.
— Затова ще са нужни много приказки, мистър Креймър.
— Точна така, дори и за човек като вас. Започвайте.
Улф се настани удобно на стола.
— Първо, относно укриването на сведения. Миналия четвъртък мистър Гудуин ви даде нашата честна дума, че ако открием нещо полезно за вас, ще ви го предадем преди ние самите да го използваме. Късно снощи се добрахме до отпечатъците, а рано сутринта ви ги предадохме, като не сме ги използвали и нямаме такова намерение. Не разполагам с други сведения, които може да са ви от полза — по моя преценка.
— По дяволите вашата преценка. Ако си мислите, че вие ще решавате…
— Моля ви! Вие пожелахте да говоря. Вече ви казах, че моята клиентка е една млада жена, която ме нае да намеря баща й. Открихме един вероятен кандидат, но след разследването ни той категорично отпадна. Намерихме друг, но и той беше елиминиран. Бях склонен да върна аванса и да се оттегля. Продължих единствено защото съм непреклонен, а според мистър Гудуин — твърдоглав. Познато ли ви е името Реймънд Торн?
— Реймънд Торн? Не.
— Несъмнено някои от вашите хора го знаят. Елинър Деново е работила почти цял живот при него в телевизионната компания „Реймънд Торн Продакшънс“. Той дойде по моя покана в четвъртък вечерта и повече от четири часа отговаря на въпросите ми. Едно от многото неща, които научих, беше, че мъж на име Флойд Ванс се опитвал няколко пъти да срещне с Елинър Деново, но тя отказвала. Направил последния опит да я види на двайсет и втори май, само четири дни преди смъртта й. Ако бяхте разпитали секретарката на „Реймънд Торн Продакшънс“ достатъчно упорито, отдавна щяхте да разкриете този случай. Ние извършихме дълго и старателно проучване и установихме, че Флойд Ванс е познавал Елинър Деново през 1944, когато се е казвала Карлота Вон и двамата са се виждали често няколко месеца наред. Имаше вероятност той да е бащата, когото се мъчех Да намеря и се заехме с него; Ванс е самозван консултант по връзки с обществеността — една от различните модерни дейности, които уронват човешкото достойнство. Мистър Гудуин го докара снощи тук. Бяхме се подготвили. Опитите му да се срещне с Елинър Деново малко преди смъртта й навеждаха на предположението, че той я е убил и тъй като знаехме, че разполагате с отпечатъци на престъпника, мистър Гудуин и мистър Панцър направиха съответната подготовка. Това беше щастливо обстоятелство, но не за мен, а за вас. Без него вероятно никога не бихте намерили Ванс. И ето че пристигате…
— Да не искате да ви дам медал?
— Не обичам медали. Отпечатъците изобщо не ми помогнаха. Той отрече да има дете от Карлота Вон. Сигурно лъжеше, естествено, но аз бях и си оставам безпомощен. Дори той да е мъжът, когото все още търся, не виждам начин да докажа това. Вие сещате ли се за някакъв?
— Занимавам се с разследване на убийства, не с искове за бащинство.
— Така е. Сега, след като имате отпечатъците, може да приключите с това убийство. Казахте, че искате да знаете защо я е убил. И аз искам. Но нямам и най-малка представа. Казах ви всичко, което ми е известно за него. Виждал съм го само веднъж — тук снощи и не му задавах никакви въпроси, свързани със смъртта на Елинър Деново. Не го попитах нищо за опитите му да се срещне с нея през май. Разбира се, сега вие ще сторите това, защото ви е нужен мотив и е възможно да откриете такъв, който да има отношение към моя проблем. Ако стане така и ако можете да го споделите с мен, без това да навреди на работата ви, ще се помъча да изтрия от паметта си възмутителното ви представление тази сутрин. Няма да е лесно — особено гледката с онази особа на бюрото на мистър Гудуин, която се ровеше в неговите и моите вещи, докато вие стояхте и му ръкопляскахте.
— Не съм ръкопляскал. Преувеличавате, както обикновено.
— Позволихте му.
— О, стига! И ченгето, като всички други хора, има изградени навици. Той търсеше информация, не доказателства. Дори да беше намерил собственоръчно написано признание от Гудуин, че Той е убил Елинър Деново, съдът нямаше да го приеме като доказателство. Направете справка във Върховния съд. — Креймър погледна първо часовника си, после мен.