Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Боже, с какво удоволствие бих го смъкнал от стола — измърмори Стебинс, очевидно на себе си, и погледна към Креймър: — Да ги свалим долу, да им сложим белезниците и да ги закараме в участъка, преди адвокатът да е дошъл.
Всъщност Креймър съвсем не е глупав. Сигурно Стебинс му беше дал блестящата идея да дойдат преди единайсет и да нахлуят в оранжерията. Той поклати глава и посочи с ръка към вратата. Това беше заповед и сержантът се подчини. Отвори я, а когато Креймър излезе, го последва, оставяйки я широко — отворена. Теодор отиде да я затвори, а Улф погледна електрическия часовник, който регулира температурата и управлява част от вентилацията. Показваше единайсет без шест.
— Наистина ли има грешка в тази карта? — попитах аз.
— Не. Остани тук. — Той се обърна към Теодор. — Онези Odontoglossum pyramus още не са готови за големите саксии. Сложете ги в малки. Съгласен ли сте?
— Не — отвърна Теодор. — Малко повече място никак няма да им навреди.
Не слушах този спор, който продължи десетина минути. Мислех си какво биха намерили Креймър и Стебинс, след като претършуват бюратани и се поздравих, че махнах чаршафите от червеното кожено кресло. Трябваше да остана, разбира се, не само защото Улф ми нареди така — ако тръгнех надолу с тях, щяха да започнат да се заяждат с мен, а бях в такова настроение, че може би щях да прекаля.
Вероятно очакваха да слезем заедно в асансьора, затова когато Улф стана и разкопча престилката си, казах, че ще сляза по стълбите. Тъй като стълбите са с мокет от горе до долу, стигнах безшумно и те дори не разбраха, че съм на вратата на офиса, докато не проговорих. Стебинс се беше настанил на моето бюро и беше отворил две чекмеджета, а Креймър стоеше пред шкафовете, но не ги беше отворил, защото бяха заключени.
— Пропуснах да ви отключа сейфа — казах аз. — Извинявайте. Креймър се обърна кръгом и ме изгледа с присвити очи.
Стебинс извади още документи от чекмеджето и започна да ги преглежда. Това е то, ченге вкъщи! Разнесе се шумът на слизащия асансьор и щом видях Улф, влязох в офиса. Той влезе след мен, хвърли поглед на Креймър, изгледа възмутено Стебинс, който продължаваше да рови из документите, и каза:
— Обади се на мистър Паркър. Ще говоря от кухнята!
— Какво друго очаквахте? — попита Креймър. — Стига толкова, Пърли! Гудуин си иска стола. Хайде, ставай!
Стебинс захвърли документите на бюрото ми, изправи се без да бърза и отиде да вземе един от жълтите столове. Той обича гърба му да е до стената. Докато намести стола така, че да му е удобно, Креймър вече седеше на червеното кожено кресло, а Улф проверяваше дали всичко е наред в чекмеджето му. Направи гримаса и се обърна към Креймър:
— Колкото по-бързо свършим, толкова по-добре. Нали искате да знаете чий са онези отпечатъци?
— Дяволски прав сте. И искам…
— Знам какво искате, но първо ще ви каже какво искам аз. — Улф посочи с пръст към Стебинс. — Няма да търпя този човек в къщата си! Как така ще рови из офиса ми? Пфу! Бих искал да изгоня и вас, но вероятно заместникът ви ще е още по-нетърпим. Арчи, на бланка — името, двата адреса и телефоните на мистър Ванс. В два екземпляра.
Докато наглася хартията и индигото в машината, мина повече време от обикновено поради бъркотията, причинена от Стебинс. Започнах да пиша, а Креймър каза нещо, видя, че Улф нито го слуша, нито има такова намерение и си затвори човката. Щом извадих хартията от машината, Улф нареди:
— По един на всекиго!
Подадох на Креймър оригинала, на Стебинс втория екземпляр, а Улф каза на Креймър:
— Махнете го оттук!
В интерес на истината, той знае кога какво може да му се размине. При нормални обстоятелства не би се опитал да нарежда на Креймър да изгони Стебинс. Моментът обаче беше подходящ — току-що бях предал името и адреса на човека, забравил кутия за пури в колата, с която е извършил убийство.
— Флойд Ванс. Негови ли са отпечатъците по предметите, които ми изпратихте? — попита Креймър.
— Да — отвърна Улф. — Остави повечето снощи в мое присъствие и в присъствието на мистър Гудуин. Седеше на вашето място.
— Намери го и го прибери — каза Креймър на Стебинс. Стебинс стана и излезе.
И така „този човек“ се махна. Щом си отиде, Улф каза: