Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Дризт, чийто народ непрекъснато изкривяваше повелите на справедливостта така, че да паснат на собствените им интереси, особено, когато ставаше въпрос за някой, заемащ важно положение, бързо разбра затрудненото положение, в което Дюдермонт бе изпаднал.
— Пусни го да си върви — каза той на Дюдермонт и светкавично извади магическите си ятагани. — Пусни го да си върви и му дай оръжие. Аз също не прощавам лесно.
Виждайки ужаса в очите на пирата, Бруенор побърза да се присъедини към приятеля си:
— Ами да, капитане, пусни туй псе да си върви! Оставих главата на раменете му, само защото исках да ти донеса жив подарък. Ама ако не го щеш… — при тези думи Бруенор откачи брадвата от кръста си и небрежно я размаха.
Уолфгар също не остана назад:
— С голи ръце и горе на наблюдателницата! — провикна се той и така напрегна мускулите си, че на околните им се стори, че те всеки момент ще се пръснат. — Пиратът и аз! Нека един от нас познае победата! И нека онзи, който загуби, полети към смъртта си върху дъските на палубата!
Пиночет погледна тримата освирепели воини. После, с почти умолително изражение на лицето, се обърна към Дюдермонт.
— Ах! — засмя се Кати-Бри, която също имаше какво да каже. — Та вие изпускате цялата веселба! Какво толкова забавно виждате в това един от вас да разкъса пирата на парчета? Дайте му малката лодка и го пуснете да си върви.
Внезапно веселото й лице придоби заплашително изражение.
— Дайте му лодката — повтори тя, — и нека видим дали ще успее да избяга от сребърните ми стрели!
— Много добре, капитан Пиночет — започна Дюдермонт, мъчейки се да сподави смеха си. — Ни най-малко не желая да предизвиквам гнева на пиратите. Свободен сте и може да идете, където пожелаете.
Пиночет рязко се обърна и впи очи в лицето на Дюдермонт.
— Или пък — спокойно продължи капитанът на „Морски дух“, — може да решите да останете в трюма на моя кораб заедно с екипажа си, под моята лична опека, докато не хвърлим котва.
— Не можеш да обуздаеш собствените си моряци? — изплю се Пиночет.
— Те не са част от моя екипаж — отвърна Дюдермонт. — И ако тези четиримата решат да те убият, боя се, че едва ли бих успял да ги възпра.
— Моят народ не е свикнал да подарява живота на враговете си! — обади се Дризт с толкова смразяващ глас, че дори най-близките му приятели усетиха как по гърба им плъзват ледени тръпки. — Ала аз имам нужда от теб, капитан Дюдермонт, и от твоя кораб. Ще пожаля живота на пирата, ако обещаеш да спазиш твоята част от уговорката ни.
Със същата бързина, с която ги бе извадил, Дризт прибра ятаганите в ножниците им.
— Е, капитан Пиночет? — попита Дюдермонт и махна на двама от моряците си да придружат пиратския капитан до трюма.
Докато се отдалечаваше, Пиночет хвърли последен злобен поглед към Дризт.
— Ако посмееш отново да навлезеш в тези води… — заплашително започна той, но преди да успее да довърши, Бруенор го срита с всичка сила.
— Дръж си устата затворена, подло псе — изрева джуджето, — ако не искаш да ти отрежа езика още сега!
Без да каже и дума, Пиночет излезе, воден от моряците на Дюдермонт.
По-късно същия ден, докато моряците продължаваха да поправят пострадалия „Морски дух“, четиримата приятели се оттеглиха в каютата на Дризт и Уолфгар, за да чуят разказа на Бруенор за онова, което беше преживял в Митрал Хол. Времето минаваше, слънцето се скри и на небето заблещукаха звезди, а джуджето все така продължаваше да им разказва за богатствата, които беше видяло, за свещените места, на които се бе натъкнало в древното царство на своите деди, за многобройните битки с дуергарските патрули и най-вече за последното, отчаяно бягство през огромните подземни работилници.
Кати-Бри седеше срещу Бруенор и не откъсваше очи от лицето му, обвито от дима на единствената свещ, която гореше в стаята. Вече бе чувала тази история, ала на Бруенор съвсем не му липсваше дар слово и сега младата жена се бе привела напред, напълно погълната от думите му. Сложил ръка върху раменете й, Уолфгар бе придърпал стола си до нейния и също слушаше запленен.
Дризт стоеше до прозореца и се взираше в нощното небе. За миг изпита чувството, че всичко отново е както преди, сякаш по някакъв загадъчен начин бяха успели да пренесат частица от Долината на мразовития вятър чак в тези далечни, южни земи. Колко нощи бяха прекарали заедно, разказвайки си истории за приключенията, които бяха преживели в миналото, или просто наслаждавайки се на покоя на вечерта и чувството, че са заедно. Само че тогава с тях имаше още някой, чиито разкази за далечни земи и чудновати народи винаги надминаваха и най-интересните истории на останалите четирима.