Издирваният

— Не разбрах нито дума — оплака се Соренсън.

— Червеногащникът е артилерист. Едно време са имали червени кантове на панталоните си. Дори днес отличителният цвят на артилерията е червеният. ТАН означава „тъп артилерийски новобранец“. А официално значи артилерийски насочвач с длъжностен код Т13, част от екипа, който обслужва оръдието. Мама Сил е Форт Сил, където е разположен генералният щаб на артилерията. Там със сигурност имат архиви. Първият Залив е първата ни война срещу Садам Хюсеин през деветдесет и първа година.

— Това го разбрах.

— Много добре.

— Малкото име на брата е Питър, нали?

— Точно така.

— Все още ли си вярваш, че истинската му фамилия е Кинг?

— По-скоро да. При всички случаи си струва да опитаме.

— „Тъп артилерийски новобранец“ не звучи много любезно.

— В замяна на това той е необходим. Фридрих Велики е казал, че полевата артилерия придава достойнство на нещо, което иначе би изглеждало като вулгарна кавга. И това им се е набило в главите. Започнали да се наричат „царете на войната“ и наистина повярвали, че са най-важната част от армията. Което съвсем не е така.

— Защо?

— Защото най-важната част от армията е военната полиция.

— Как се обръщаха към вас?

— Най-често със „сър“.

— А по-рядко?

— Дървеняци. Маймунски патрул. Шебеци. Това последното е акроним.

— На какво?

— „Шеметни безнадеждни циркаджии“.

— Къде се намира Форт Сил?

— В Лотън, Оклахома.

Соренсън натисна бутона за бързо набиране — така както телефонът си беше окачен на стойката. В тонколоните прозвуча сигналът „свободно“, силен и отчетлив. Отговори мъжки глас. Тих, делови, без да задава въпроси. Дежурен офицер, пред когото с големи цифри са изписани името и служебният телефон на Соренсън, помисли си Ричър. Готов да се включи в играта. По-скоро нощна смяна в края на дежурството си. Не звучеше като човек, който току-що е станал от сън.

— Искам да се свържеш с военната база Форт Сил в Лотън, Оклахома — започна Соренсън. — Трябват ми сведения за артилерист на име Питър Кинг, който е бил на активна служба през деветдесет и първа година. Най-много се нуждаем от сегашния му адрес и актуални сведения за семейството му. Ще оценим високо всяка информация в тази посока. Продиктувай им моя мобилен и ги помоли да се свържат направо с мен. Разбра ли?

— Разбрах.

— Железния в кабинета си ли е вече?

— Току-що пристигна.

— Как е положението?

— Все още не се случва нищо. Много странна работа.

— Телефоните мълчат, а?

— Мълчат. Не са ни поискали дори снощните записки в служебния журнал.

— Странно.

— Нали ти казах?