Издирваният

— Ухапа ме комар, това е всичко — кратко поясни Ричър. — Нищо тревожно.

Соренсън го чакаше по средата на пътя между колонките и магазина. Все така разтревожена.

— Къде искаш да закусим? — попита той.

— Нещо против „Макдоналдс“? — отвърна с въпрос тя.

Той кимна. Нуждаеше се от протеини, мазнини и въглехидрати. И изобщо не го интересуваше откъде ще дойдат те. Нямаше предразсъдъци по отношение на веригите за бързо хранене. За човек на път те бяха много по-добър вариант от ресторантите с обслужване. Върнаха се в колата, изминаха още стотина метра и пак слязоха. Озоваха се в просторно помещение с луминесцентно осветление, климатици и неудобни пластмасови столове. Той си поръча два чийзбъргъра, два ябълкови пая и половинлитрова чаша кафе.

— Това не е закуска, а обяд — отбеляза Соренсън.

— Не знам какво е — призна Ричър. — Не съм ял от вчера сутринта.

— Аз също — отвърна Соренсън, но все пак си поръча нормална закуска — кренвирши с бъркани яйца плюс чаша кафе.

Хапнаха на влажна плексигласова маса.

— Къде ще вземеш душ? — попита тя.

— В някой мотел.

— Ще платиш цяла нощувка заради един душ?

— Не, ще платя за час.

— Тук има само вериги, които не предлагат почасово обслужване.

— Но в тях работят хора, нали? Още е рано, камериерките едва ли са оправили всички стаи. Администраторът ще получи двайсет долара. Десет ще даде на някоя жена да почисти банята, а другите десет ще останат за него. Така работи системата.

— Значи си го правил и преди.

— Естествено. Иначе отдавна нямаше да пътувам.

— Не ти ли излиза малко скъпо? Имам предвид и покупките на нови дрехи…

— А ти колко плащаш за ипотеката си всеки месец? Ами застраховката, режийните, поддръжката на двора, данъците?

— Убедителен, както винаги — усмихна се Соренсън.

Ричър приключи със закуската пръв и се насочи към тоалетната. На стената отвън имаше телефонен автомат, но той го подмина. Вътре нямаше нито прозорци, нито аварийна стълба. Използва тоалетната, изми ръцете си и тръгна обратно.

В салона видя, че двама едри мъже са се изправили от двете страни на Соренсън, малко зад нея. Тя седеше на стола си, без да има възможност да стане и да излезе. Двамата разговаряха над главата ѝ, на висок глас, използвайки доста примитивен жаргон. По всяка вероятност бяха шофьори на тирове. Питаха се защо малката красива госпожа не ги кани да седнат при нея. Вероятно я бъркаха с някоя самотна бизнес дама, която пътува без компания. Соренсън наистина приличаше на такава с черния панталон и синята си блуза. Истинска рибка, попаднала на сухо. Мъжагите очевидно харесваха косата ѝ.

Ричър спря на три метра от масата, питайки се какво ще извади тя най-напред — служебната си карта или глока. Лично той очакваше картата, но предпочиташе глока. Но тя не направи нищо. Просто седеше и чакаше. Изключително търпелива жена. Може би защото мразеше писмената работа. Ричър не беше наясно с вътрешните правила на Бюрото.