Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
— Какво означава това?
— Не съм сигурен. По време на военното ми обучение ни съветваха да внимаваме за странни думи и изрази. Руснаците имат езикови школи, където обръщат внимание на изразяването, акцентите, диалектите и тъй нататък. Но и те не могат да избегнат употребата на странни или неподходящи думи. По тази причина за миг се запитах дали Маккуин не е чужденец.
Соренсън не каза нищо. Гледаше напред и продължаваше да натиска газта.
Ризата е била закупена в Пакистан или някъде в Близкия изток, мислеше си тя. Помълча още известно време, после попита:
— Маккуин имаше ли акцент?
— Никакъв — поклати глава Ричър. — Говореше като типичен американец.
— А приличаше ли на чужденец?
— Не бих казал. Бял мъж, над метър и осемдесет, руса коса, сини очи, стройна фигура, с дълги крайници. Изглеждаше малко флегматичен, но когато измъкна пистолета си и после, докато тичаше към колата, се разбра, че е пъргав и атлетичен.
— Ясно — кимна Соренсън. — В такъв случай един малко по-изкуствен израз не значи нищо.
— Значи нещо, след като знаем професията на жертвата — поклати глава Ричър. — Той със сигурност е имал многобройни контакти с чужденци.
— В качеството си на търговски аташе, така ли?
— Някога да си срещала търговски аташе? — погледна я Ричър.
— Не.
— И аз не съм. Но познавам хора, които са се представяли за такива.
— Какво означава това?
— От колко помощ се нуждае „Кока-Кола“, за да продава продукцията си по света? От малко, нали? Общо взето, американските стоки говорят сами за себе си, но въпреки това в щата на всяко посолство има по един търговски аташе.
— Какво искаш да кажеш?
— Виждала ли си някога офис на търговски аташе? Аз да. Бил съм в два такива офиса. Прозорците им гледат към задния двор, а не към улицата. Приличат на фарадееви кафези. Четири пъти на ден ги проверяват за подслушвателни устройства. Чувал съм, че формулата на „Кока-Кола“ се пази в тайна, но това ми се струва прекалено.
— Прикритие за друга дейност?
— Точно така — кимна Ричър. — Всеки резидент на ЦРУ по света нарича себе си „търговски аташе“.
Шериф Гудман беше смъртно уморен. Освен това не харесваше идеята да спрат дъщерята на Делфуенсо от училище. Независимо дали ставаше въпрос за ден-два, за седмица или цял месец. Беше дълбоко убеден, че стресовите ситуации се преодоляват именно с помощта на занимания в позната обстановка и сред близки хора. В тази насока бяха съветите му към всички, които работеха за него и които бяха попадали в стресова ситуация. Нямаше значение за какво става въпрос — тежка загуба, развод, болест в семейството и тъй нататък. От опит знаеше, че рутината помага. Разбира се, правеше всичко, което е нормално за подобни случаи — проявяваше състрадание, предлагаше отпуск и още куп неща, но винаги добавяше, че човек се справя по-лесно, когато е съсредоточен върху всекидневните си задачи. А за награда получаваше благодарност. Повечето от подчинените му продължаваха да работят както обикновено и в крайна сметка това им се отразяваше добре.
Но всички те бяха възрастни хора, докато дъщерята на Делфуенсо беше просто едно дете.
Бавно и неохотно потегли към отдалечените къщички.
Четири пъти в кариерата му се беше налагало да съобщава на родители за смъртта на децата им. Но нито веднъж обратното — да съобщи на дете за смъртта на родителя му. Не и на десетгодишно момиченце. Нямаше представа как да го направи. Само фактите, беше казала Соренсън при първия им разговор. Не казвай нищо, за което не сме сигурни. Това не му помагаше. Фактите си бяха факти. „Виж какво, момиченце, майка ти изгоря в колата си.“ Нямаше лесен начин да съобщиш подобна новина. Вечерта си беше легнала като скъпата рожба на мама, а на сутринта се събуждаше в един драстично променен живот.
Въпреки доброжелателния съвет. Само фактите. Не казвай нищо, за което не сме сигурни.
А какви бяха фактите? В какво всъщност бяха сигурни? Той беше виждал обгорели трупове. При пожари в домовете, в запалени хамбари. Обикновено се налагаха зъбни проби или ДНК тестове, за да бъдат идентифицирани. Заради смъртния акт и осигуровките. Това щеше да отнеме най-малко два дни. Медицински заключения, които трябваше да бъдат подписани и нотариално заверени. А в случая с Делфуенсо поне до този момент никой не беше сигурен в нищо. Все още не. С изключение на факта, че е изчезнала, вероятно отвлечена със собствената ѝ кола.