Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Зад Мин пристъпваше внушителният барон Хелмут фон Шрайбер, чиято военна осанка го правеше по-висок от неговите метър и седемдесет. Прекрасно подстриганата му козя брадичка се развяваше леко на вятъра, а радостната усмивка разкри съвършени зъби. Само бръчиците около синьо-сивите му очи намекваха, че е в началото на петдесетте си години.
Шофьорът изскочи да отвори вратата, но Мин го изпревари.
— Вие сте истински приятели — възкликна тя и разтвори ръце да ги прегърне. Изведнъж спря и зяпна. — Елвира, къде си купи този костюм? Добре е ушит, но не бива да носиш бежово, обезличава те. — После отново замлъкна, този път поклащайки глава. — Е, всичко това ще почака.
Казаха на шофьора да отнесе багажа във вила „Тренкуилити“.
— Камериерката ще го разопакова вместо вас — информира ги Мин. — Трябва да поговорим.
Те послушно я последваха в богато обзаведения офис на втория етаж на сградата. Хелмут затвори вратата и се отправи към шкафа с напитки.
— Чай с лед, бира или нещо по-силно?
Елвира винаги се забавляваше с мисълта, че на територията на Сайпърс Пойнт Спа беше абсолютно забранен какъвто и да било алкохол, освен в личния апартамент на Мин и Хелмут. Тя предпочете чай с лед. Уили изглеждаше трогателно благодарен при мисълта да получи бира. Наистина, помисли си тя, беше подло да го измъкне от леглото посред нощ, но само така успяха за полета в девет.
И въпреки това не можаха да си намерят места в първа класа и бяха притиснати в тесни седалки между други хора. Първите думи на Уили, когато слязоха от самолета, бяха:
— Скъпа, не знаех колко много съм свикнал с хубавия живот.
Докато отпиваше от ледения чай, Елвира премина право към въпроса:
— Мин, какво точно се случи? Кога беше открит обирът?
— Късно следобед вчера. Надин Хейуърд пристигна в събота, така че беше тук от три дни. Съпругът й е отседнал в апартамента им в „Пебъл Бийч клъб“. Участва в турнира по голф. Ще ходят на благотворителен бал в Сан Франциско, така че Надин донесе най-хубавите си бижута и ги сложи в стенния сейф във вилата.
— Била ли е тук и преди? — попита Елвира.
— Редовно ни посещава. Откакто се омъжи за Котър Хейуърд, идва на минералните бани винаги когато той участва в някой от турнирите. Корт Хейуърд е от добрите аматьори в голфа.
Елвира се намръщи.
— Е, това ме притесняваше. Имаше друга жена с него, когато бяха тук преди две години. И тя беше мисис Котър Хейуърд.
— Това беше първата му съпруга, Елиз. Тя продължава да посещава баните, но обикновено избягва да се засича с Надин. Въпреки че мрази Котър, не й харесва мисълта, че е била изместена, особено след като за нейно нещастие именно тя го е запознала със сегашната му жена.
— Влюбиха се под този покрив — промърмори Хелмут с въздишка. — Случват се и такива работи. Но за да се усложнят нещата, Елиз също е тук тази седмица.
— Чакайте малко — рече Елвира. — Искате да ми кажете, че и Елиз, и Надин са тук?
— Точно така. Естествено, дадохме им маси в два различни края на трапезарията и по такъв начин направихме програмите им, че да не попадат едновременно на тренировки.
— Елвира, скъпа, мисля, че се отклоняваш от въпроса — обади се Уили. — Защо не изясним обстоятелствата около обира, а после да идем до вилата да подремнем?
— О, Уили, съжалявам. — Елвира поклати глава. — Толкова съм невнимателна. Уили има нужда от повече сън от мен, а не можа да мигне в самолета. Намираше се между две хлапета, които си играеха на морски шах на неговата масичка. Родителите не пожелаха да им разрешат да седнат едно до друго, защото много се биели.
— А защо родителите не седяха с тях? — попита Мин.
— Държаха на ръце тригодишни близнаци, а знаеш какво добро сърце има Уили.
— Обирът — напомни Уили.
— Ето какво стана — заразправя Мин. — В пет часа Надин отишла във фризьорския салон да й оправят косата. Върнала се във вила „Рипоуз“ в шест без десет и я заварила обърната с краката нагоре. Всички чекмеджета били преровени, куфарите й — извадени. Някой или може би няколко души систематично били претърсили всеки сантиметър от вилата.
— И какво са търсили? — попита Елвира.
— Бижутата, разбира се. Знаеш как се издокарват всички вечер. Жените обичат да се фукат с бижутата си една пред друга. Предния ден Надин беше с диамантена огърлица и гривна. Някой е търсел тях, защото не може да е знаел, че е взела също диадемата на Хейуърдови, както и някои пръстени и още две гривни. — Мин въздъхна, после избухна: — Защо й е било на тази глупачка да взима всичко, което има? Със сигурност не би могла да се окичи с толкова неща на благотворителния бал.