Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
За мой ужас, при следващото отваряне на вратата в бара влезе Ерик. Сърцето ми мигом се разхлопа, а коленете ми омекнаха. Крайно време беше да спра да реагирам така. Де да можех да забравя „миговете, прекарани заедно“ (според терминологията в любимите ми любовни романи) също като Ерик, който не помнеше нищичко. Може би трябваше да издиря някоя вещица или хипнотизатор и да се сдобия с една доза амнезия. Прехапах вътрешната страна на бузата си, доста силно при това, и занесох две кани бира на компанията, в която празнуваха нечие повишение в службата.
Когато се върнах, Ерик говореше с Чарлз. Макар че лицата на вампирите рядко издават емоции при общуването помежду им, отдалеч ми стана ясно, че Ерик е недоволен от новия ни барман. Чарлз бе почти педя по-нисък от шефа си и държеше главата си килната назад, докато говореха. Той също изглеждаше напрегнат; очите му хвърляха искри, а резците му леко се подаваха. В пристъп на гняв Ерик изглеждаше много страшен. Неговите резци също стърчаха. Редовите клиенти наоколо започнаха да си търсят занимания все по-настрани от тях, а много скоро щяха да се преместят и в други барове.
Сам посегна към бастуна си, който заместваше патериците, и се приготви да скочи, но аз веднага изтичах до масата му.
— Стой си на мястото — просъсках. — Да не си посмял да се месиш.
После припнах към бара.
— Здрасти, Ерик! Как я караш? Мога ли да ти помогна с нещо? — усмихнах се аз.
— Да. С теб също трябва да говоря — изръмжа той.
— Тогава защо не дойдеш с мен? Тъкмо излизам в почивка — предложих.
Хванах го под ръка, избутах го през вратата и го поведох по коридора към служебния вход. Озовахме се навън под звездите още преди да е успял да гъкне.
— Изобщо не се опитвай да ми даваш нареждания — отсякох. — Цял ден това слушам и ми дойде до гуша. Кухнята ми е в развалини, а Бил е в бара с някаква жена. Улучваш ме в много лошо настроение. — Подкрепих думите си със здраво стискане на ръката му. Имах чувството, че държа дънер между пръстите си.
— Изобщо не ме интересува в какво настроение си — озъби се вампирът и резците му се оголиха. — Плащам на Чарлз Туайнинг да те наглежда и да те пази, а кой те измъква от огъня? Фея! И какво прави той? Играе си на котка и мишка с подпалвача, вместо да се погрижи за теб! Глупав англичанин!
— Той е тук заради Сам… — колебливо започнах аз.
— Изобщо не ме е грижа за проблемите на шефа ти — прекъсна ме той.
Това успя да ми затвори устата. Поне за малко.
— Има нещо около теб, Суки — каза Ерик. Гласът му бе леден, за разлика от очите му. — Има нещо, свързано с теб и с мен, което съвсем скоро ще си спомня, усещам го. Нещо се е случило помежду ни, докато бях омагьосан, и аз трябва да разбера какво е. Правили ли сме секс, Суки? Дори и така да е, има и нещо друго. Нещо се е случило в къщата ти. По палтото ти имаше кръв и мозъчна тъкан. Убил ли съм някого, Суки? Това ли е? Опитваш се да ме защитиш от онова, което съм извършил, докато бях прокълнат? — Очите му светеха като фенери в мрака.
Ерик се чудеше кого е убил? Дори не предполагах, че стар вампир като него може да се тревожи за нечий човешки животец. Но той действително изглеждаше притеснен, и то много.
— Ерик, ти не си убивал никого в къщата ми онази нощ… — И спрях дотам.
— Трябва веднага да ми кажеш какво се случи. — Той се наведе към мен и ме погледна право в очите. — Това неведение ме побърква. Живял съм много по-дълго, отколкото можеш да си представиш, и помня всяка секунда от съществуването си. С изключение на дните, които прекарах под твоя покрив.
— Не мога да те накарам да си спомниш — деликатно отвърнах аз. — Мога само да ти кажа, че живя при мен няколко дни и после Пам дойде да те вземе.
Очите на Ерик ме пронизваха.
— Ще ми се да можех да вляза в главата ти и да измъкна истината оттам — каза той и аз изтръпнах от ужас, макар че не му го показах. — Пила си от кръвта ми. Усещам, че криеш нещо от мен. — Той се замисли. — Много бих искал да знам кой се опитва да те убие. Разбрах, че си имала посещение от някакви частни детективи. Какво искаха от теб?
— Откъде знаеш за това? — Сега вече и аз имах повод за тревога. Някой разнасяше информация за мен. Усетих как кръвта ми кипна. Дали пък Чарлз не докладваше всяка нощ на Ерик?
— Това има ли нещо общо с изчезналата жена… онази кучка, която върколакът обичаше толкова много? Него ли се опитваш да предпазиш? Щом аз не съм я убил, той ли го е направил? Тя в наше присъствие ли умря?
Ерик стискаше раменете ми толкова силно, че едва си поемах въздух.