Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Доведи ми го, да го гушна — предложих аз и той се засмя. За пръв път си дадох сметка, че свежият въздух му се отразява много добре. Той винаги изглеждаше много по-спокоен — и душевно, и физически, — когато не се намираше под покрив. Когато разхождаше кучето си например, изглеждаше съвсем нормален.
Отключих входната врата и влязох в къщата, за да събера нужния багаж. Навън печеше слънце, така че липсата на електричество не беше проблем. Напъхах в един голям найлонов чувал два комплекта чаршафи, стара плюшена покривка за легло, още малко дрехи и кухненски прибори. Трябваше да си купя кафеварка. Старата беше стопена.
И тогава, докато стоях и гледах през прозореца кафеварката, която стоеше най-отгоре върху купчината боклуци в двора, осъзнах колко близо съм била до смъртта. Това прозрение ме разтърси като оръжеен залп.
Не помръднах в продължение на цяла минута, загледана в деформираното парче пластмаса. Следващата минута прекарах седнала на пода, с учестено дишане и вперен в дъските поглед.
Защо ме връхлиташе едва сега, три дни по-късно? Не зная. Може би видът на Госпожа Кафеварка отключи нещо в мен: обгореният кабел, уродливо огънатата пластмаса, буквално застинала на мехури. Преместих поглед върху кожата на ръцете си и се разтърсих от ужас. Седях на пода и треперех като листо, изгубила представа за времето. Успокоих се, но в продължение на няколко минути след това в главата ми имаше само вакуум. Близостта със смъртта ме извади от равновесие.
Клодин ме беше спасила не само от сигурна смърт, но и от болка — толкова силна, че и да бях оцеляла, сигурно щях да искам да съм умряла. Щях да съм й длъжница цял живот.
Тя може би наистина беше моята кръстница фея.
Изправих се, поех дълбоко въздух, взех найлоновата торба и се запътих към новия си дом.
12.
Отворих вратата с ключа, който ми даде Сам.
Щях да обитавам дясната половина на къща близнак. В другата живееше Хали Робинсън — младата учителка, която имаше връзка с Анди Белфльор. Тоест, като бонус получавах частична полицейска защита, както и спокойствие денем, когато Хали работеше, а аз трябваше да спя след нощна смяна.
В малката всекидневна имаше диван на цветя, ниска масичка за кафе и едно кресло. Оттам се влизаше в кухнята — тясна, разбира се, но оборудвана с печка, хладилник и микровълнова. Нямаше съдомиялна машина, но аз така или иначе никога не съм разполагала с такава. Малка маса за хранене с два пластмасови стола.
След като разгледах кухнята, прекосих тесния коридор, който разделяше по-голямата (но не чак толкова) спалня от по-малката (направо кутийка) спалня и банята. В дъното на коридора имаше врата, която водеше към малката задна веранда.
Семпло, но много чисто жилище. С централно отопление, климатик и равни подове. Прокарах ръка по дограмата на прозорците. Добре уплътнена. Страхотно. Напомних си да спускам щорите, тъй като вече имах съседи.
Застлах двойното легло в голямата спалня, прибрах дрехите си в прясно боядисаните чекмеджета на скрина и започнах да правя списък с нещата, които трябваше да си набавя: кофа, бърсалка, метла, почистващи препарати… Трябваше да донеса и прахосмукачката си. Тя стоеше в килера до всекидневната, така че би трябвало да е в изправност. Бях взела и единия от телефоните си; оставаше само да звънна в телефонната компания, за да пренасочат обажданията към този адрес. Телевизорът стоеше в колата, но първо трябваше да се обадя на кабелния си оператор, за да изпратят техник. Това щях да го свърша от телефона в кабинета на Сам. От пожара насам непрекъснато контактувах с техници.
Седнах на твърдия диван и вперих празен поглед пред себе си. Опитах се да измисля нещо забавно, нещо, което да очаквам с нетърпение. Е, след два месеца времето щеше да е подходящо за слънчеви бани. Това ме накара да се усмихна. Обичах да се пека на слънце по монокини — без да прекалявам, разбира се. Обожавах аромата на кокосово плажно масло. Доставяше ми удоволствие да си бръсна краката и да обезкосмявам почти цялото си тяло, така че кожата ми да изглежда гладка като бебешко дупе. Изобщо не ми се слушат лекции за вредата от слънцето. Това е любимият ми порок. Всеки си има такъв.
Трябваше да отида и в библиотеката, за да си взема нови книги. Имах да връщам няколко, но първо исках да ги проветря от миризмата на пушек. Посещенията в библиотеката спадаха към приятните ми занимания.