Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Благодаря за предложението. Аз ще си плащам наема, разбира се. Това е страхотно — ще имам свое местенце и ще си влизам и излизам, без да притеснявам, когото и да било! Колко е наемът? Застрахователната компания би трябвало да плати разходите ми за временно жилище, докато трае ремонтът.
Сам ме изгледа сурово, а после назова някаква сума — доста по-ниска от реалната според мен. Наложи се да го прегърна през кръста, защото едва ходеше. Той прие помощта ми, без да роптае, което още повече го издигна в очите ми. Стигнахме до кабинета му и той се отпусна с въздишка на стола зад бюрото си. Придърпах до него един от посетителските столове, за да може да вдигне крака си, ако желае. Той веднага се възползва. На ярката луминесцентна светлина шефът ми изглеждаше много блед и измъчен.
— Хайде, връщай се в бара и се залавяй за работа — с престорена строгост каза той. — Обзалагам се, че тълпата затяга обръча около Чарлз.
В бара цареше хаос — точно както се опасявах — и аз веднага тръгнах да обикалям масите си. Даниел ме изгледа презрително, а Чарлз ми се стори направо отчаян. Мигновено забравих умората и се залових за работа — сервирах напитки, отнасях празни чаши, почиствах пепелници, бършех лепкави маси, като не спирах да се усмихвам и да разговарям с клиентите. Тази вечер бакшиш нямаше да видя, но поне успях да потуша напрежението.
Обстановката в бара лека-полека се нормализира. Бил и приятелката му оживено разговаряха… забелязах го, макар че избягвах да гледам към тях. За мое изумление, всеки път, когато си ги представех като двойка, в мен се надигаше вълна от гняв, което изобщо не говореше добре за мен. Деветдесет процента от клиентите в бара изобщо не се интересуваха от моите чувства, но останалите десет се взираха в мен като ястреби, в опит да разберат дали присъствието на госпожица Пъмфри ми причинява страдание. Някои от тях биха се радвали, други — не, но в крайна сметка това изобщо не им влизаше в работата.
Докато забърсвах една току-що освободена маса, усетих потупване по рамото. Веднага усетих кой е, затова разтегнах устни в още по-широка усмивка и се обърнах. Пред мен стоеше Села Пъмфри. И нейната усмивка си я биваше.
Оказа се по-висока от мен и по-слаба с поне пет килограма. Професионален грим и ухание на скъп парфюм, или казано накратко — момиче за един милион долара. Бръкнах в съзнанието й, без дори да се замислям.
Села си мислеше, че ме превъзхожда във всичко, освен ако не съм фантастична в леглото. Села смяташе, че момичетата от по-долна класа са по-добри в леглото, защото имат по-малко задръжки. Тя знаеше, че е по-слаба, по-умна, по-богата, по-начетена и по-образована от сервитьорката срещу себе си. Но Села Пъмфри изпитваше съмнения относно сексуалните си умения и се ужасяваше от мисълта да се покаже уязвима. Мигнах. Вече знаех повече, отколкото ми се искаше.
Интересно ми беше да разбера, че (според Села) моята силна сексуална чувствителност се дължеше на бедността и необразоваността ми. Трябваше да споделя това с всички останали бедняци в Бон Томпс. Оказа се, че години наред, без дори да подозираме, сме се наслаждавали на много по-качествен секс помежду си в сравнение с умниците от по-висшето общество.
— Да? — казах.
— Къде е дамската тоалетна? — попита тя.
— През онази врата. Отгоре пише „Тоалетна“. — Трябваше да съм благодарна, че съм достатъчно умна да чета табели.
— О! Съжалявам, не съм я видяла.
Мълчах и чаках.
— Е? Можеш ли да споделиш с мен някой съвет? Относно излизането с вампири? — Тя също млъкна и зачака. Изглеждаше едновременно нервна и предизвикателна.
— Разбира се — отвърнах. — Не яж чесън. — И й обърнах гръб, за да избърша масата.
Изчаках я да напусне помещението и чак тогава се обърнах. Отнесох две празни халби до бара, а когато се върнах, на нейното място стоеше Бил. Изхълцах от изненада. Бил има тъмнокестенява коса и (естествено) най-бялата кожа, която можете да си представите. Очите му са тъмни като косата му. Точно в този момент точно тези очи бяха приковани в моите.
— Защо се спря да говори с теб? — попита той.
— Търсеше тоалетната.
Той вдигна вежда и хвърли поглед към табелата.
— Просто искаше да ме огледа — казах. — Или поне така предполагам. — Чувствах се странно спокойна в компанията на Бил, независимо от бурното ни минало.
— Уплаши ли я?
— Дори не се опитах.
— Уплаши ли я? — повтори той малко по-твърдо. Но се усмихваше.