Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Ерик, причиняваш ми болка! Пусни ме.
Той разхлаби пръсти, но не свали ръцете си.
Започнах да дишам учестено. Почувствах се притисната в ъгъла, а въздухът сякаш се наелектризира от предчувствието за опасност.
— Казвай! — раздруса ме той.
Ако признаех на Ерик, че ме е видял да убивам някого, той щеше да има власт над мен до края на живота ми. Той вече знаеше за мен много повече, отколкото ми се искаше, защото бях пила от кръвта му, както и той от моята. Сега ненавиждах тази наша кръвна размяна повече от всякога. Ерик знаеше със сигурност, че крия нещо важно от него.
— Беше толкова сладък, когато не знаеше кой си — изтърсих неочаквано аз. По красивото му лице се изписаха едновременно ярост и изумление. Накрая просто му стана забавно.
— Сладък? — попита той и повдигна едното ъгълче на устата си в подобие на усмивка.
— Много — усмихнах се в отговор аз. — Приказвахме си сладко-сладко, като стари приятели. — Раменете ме боляха, а клиентите сигурно имаха нужда от нови питиета. Но на мен все още не ми се връщаше. — Чувстваше се уплашен и самотен и много обичаше да си говориш с мен. Беше много забавно.
— Забавно — замислено повтори той. — Сега не съм ли забавен?
— Не, Ерик. Сега си твърде зает да… да бъдеш себе си. Главен вампир на Шривпорт, политик и преуспяващ бизнесмен.
Той сви рамене.
— Толкова ли е лошо да бъда себе си? Много жени мислят точно обратното.
— Не се и съмнявам. — Внезапно се почувствах много уморена.
Служебната врата се отвори.
— Суки, добре ли си? — попита Сам с измъчено от болка лице.
— Тя няма нужда от твоята помощ — озъби се Ерик.
Сам премълча, но не помръдна от мястото си.
— Проявих грубост — каза Ерик, не точно извинително, но достатъчно цивилизовано. — Намирам се на твоя територия. Тръгвам. Суки — обърна се той към мен, — не сме приключили този разговор, просто времето и мястото са неподходящи за него.
— Е, до скоро — отвърнах аз. Нямах друг избор.
Ерик се изпари в мрака. Нямах представа как го прави, но много исках да се науча.
— Защо е толкова ядосан? — попита Сам. Той пристъпи навън и се облегна на стената.
— Не може да си спомни нищо от прокълнатия си период. — Вече едва говорех от умора. — А това го кара да се чувства неуверен. Вампирите обичат да държат юздите. Предполагам, си го забелязал.
Сам се усмихна — едва забележимо, но напълно искрено.
— Да, имам такива впечатления — призна той. — Освен това имат силно развито чувство за собственост.
— Имаш предвид реакцията на Бил, когато налетя на нас в кабинета ти? — Сам кимна. — Е, очевидно го е преодолял.
— Според мен просто си отмъщава.
Почувствах се неловко. Предишната вечер едва не се озовах в леглото на Сам. Но точно в този момент не изпитвах никаква страст към него, а и кракът му пострада сериозно при падането. В това си състояние не би могъл да се справи и с парцалена кукла, камо ли с енергична жена като мен. Много добре знаех, че човек не бива да смесва служебните и личните взаимоотношения, но двамата с него се движехме по ръба от месеци. Най-разумното решение бе да си кажем „не“. Тази вечер, особено след емоционалното напрежение от събитията през последния един час, аз исках да бъда разумна.
— Той ни спря навреме — казах.
Сам повдигна тънката си рижа вежда.
— Ти искаше ли да спираш?
— Точно тогава не исках — признах аз. — Но е било за добро, предполагам.
Сам остана загледан в мен почти минута.
— Преди малко в бара исках да ти кажа, че една от къщите, които давам под наем, е свободна. Съседната на онази… сещаш се… където Даун…
— Умря — довърших аз вместо него.
— Точно така. Вече е ремонтирана и в момента е заета. Така че ще имаш съсед, макар че не си свикнала. Но свободната къща е обзаведена. Трябва да си донесеш само чаршафи, дрехите си и малко чинии и тенджери. — Сам се усмихна. — Ще събереш всичко в колата. Впрочем откъде се снабди с нея?
Разказах му за щедрия жест на Тара, а после и за тревогите ми около нея. Споменах и за предупреждението на Ерик да стоя настрана от Мики.
Сам видимо се разтревожи, а аз се почувствах като егоистична глезла, която го товари с проблемите си. Той имаше достатъчно свои грижи.
— Съжалявам — казах. — Стига сме си говорили за неприятности. Хайде да влизаме вътре.
— Наистина имам нужда да седна — призна той.