Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
Взе кутията от спалнята, седна отново на еркера, сложи дъската на коленете си и извади от кутията буквите, от които се състоеше заглавието на книгата. Бебето, което бе кротувало през цялата сутрин, сега се размърда. „Сигурно ще си голям специалист по играта на анаграми“, помисли тя с усмивка. Бебето пак ритна.
— Хей, по-спокойно — рече тя.
Започна да разбърква буквите от заглавието и да се опитва да ги свърже по друг начин. Първо подреди „скитам часове“, а след няколко размествания на малките дървени плочки, успя да напише „всичко там гине“. И двете обаче май нищо не означаваха. Не й говореха нищо и следващите попадения „тъмни саги“, „гномът скача“ и „стигам висини“. Така или иначе, те не бяха истински анаграми, понеже включваха по-малко букви, отколкото имаше в заглавието на книгата. Това беше някаква глупост. Как можеше заглавието на някаква книга да представлява скрито послание и то предназначено единствено за нея? Хъч не е бил на себе си, нали и Грейс Кардиф каза същото? Губеше си времето. „Сън мечта“. „Стаени маски“…
А може би не името на книгата, а това на автора беше анаграма. Може би У. К. Пърси беше някакъв псевдоним и колкото повече го гледаше, толкова повече, й се струваше, че е така.
Взе други букви.
Бебето риташе.
У. К. Пърси беше С. И. Купър. Или пък Р. У. Къпис.
Това пък съвсем нищо не значеше.
Горкият Хъч.
Тя взе дъската, наклони я и изсипа буквите отново в кутията. Книгата, която лежеше до нея на седалката в еркера, се бе разтворила на страницата със снимката на Едриън Маркато и семейството му. Може би Хъч беше натиснал по-силно там, за да я държи разтворена, докато подчертава името „Стивън“.
Сега бебето си лежеше спокойно и не помръдваше.
Тя отново взе дъската в скута си и извади от кутията буквите, с които да напише „Стивън Маркато“. След като ги подреди, тя ги разгледа за миг и започна да ги размества. Без погрешни ходове и без да направи нито едно излишно движение, тя написа с тях „Роман Кастивът“.
Сега бебето помръдваше съвсем, съвсем леко.
Тя прочете цялата глава за Ейдриън Маркато и другата — „Как се практикува черна магия“. После отиде в кухнята и хапна малко салата с риба тон, марули и домати, замислена за току-що прочетеното.
Тъкмо започваше главата „Магьосничеството и култът към Сатаната“, когато някой отключи входната врата, но не можа да я отвори заради веригата. После звънна и тя отиде да отвори. Беше Гай.
— За какво е тая верига? — попита той, когато влезе.
Тя не каза нищо, само заключи вратата и отново пусна веригата.
— Какво има? — отново попита Гай. Носеше букет маргаритки и една кутия от магазин „Бронзини“.
— Да влезем и ще ти обясня.
Гай й поднесе маргаритките и я целуна.
— Добре ли си? — попита той.
— Да — отвърна тя и отиде в кухнята.
— Как мина поменът?
— Добре. Беше много кратък.
— Купих си ризата, която видяхме в „Ню Йоркър“ — каза той и се запъти към спалнята. — Хей, — извика той оттам — „В един ясен ден“ и „Небостъргач“ са свалени от сцената.
Тя сложи маргаритките в една синя кана и ги отнесе във всекидневната. Гай се появи от спалната и й показа ризата. Тя каза, че много я харесва.
— Знаеш ли кой всъщност е Роман? — запита го тя след това.
— Какво искаш да кажеш, скъпа? — запита той, като я гледаше изненадано. — Той си е Роман.
— Той е синът на Ейдриън Маркато — рече тя. — Човекът, който казал, че извикал духа на Сатаната и бил нападнат от тълпата. Роман е неговият син Стивън. „Роман Кастивът“ е „Стивън Маркато“ с разместени букви… анаграма.
— Кой ти каза? — запита Гай.
— Хъч — отвърна Розмари. После разказа на Гай за книгата „Всички те са магьосници“ и за посланието на Хъч. Показа му книгата, той остави ризата, взе я, прочете заглавната страница и съдържанието и бавно запрелиства страниците, като внимателно ги разглеждаше.
— Тук е на трийсет години — каза Розмари. — Виждаш ли очите?
— Може пък и да е съвпадение — рече Гай.
— И още едно съвпадение, че той живее тук? В къщата, в която е израсъл Стивън Маркато? — Розмари поклати глава. — Освен това и по възраст съвпадат. Стивън Маркато е роден през август 1886, което значи, че сега е на седемдесет и девет години, на колкото е и Роман. Не е просто съвпадение.