За честта на Прици

— Добре — каза дон Корадо. — Въпросът е уреден. Ще кажа на внучката ми, че може да се прибере вкъщи. Сега трябва да решим въпроса с банката, за да може Чарли да действа. Моля те, помоли Едуардо да влезе.

Когато Ед Прици седна на стола, Дон Корадо му подаде мексиканска пура и заговори.

— Ще накараме банката да плати откупа за Филарджи в чужбина, Едуардо. Нека твоите хора да уредят въпроса.

— В чужбина ли?

— Първо, юридически отвличането не е от компетентността на властите в чужбина — местната полиция не може да направи нищо. Интерпол, така или иначе, е само една телеграфна агенция, която уведомява местната полиция какво е станало, но, разбира се, само за заблуда Гомски, упълномощеният за разплащанията в банката, ще уведоми ченгетата, че банката ще изплати парите на похитителите в Щатите, например в Сентрал Парк или някъде другаде, и докато те се мотаят и чакат тук, ние ще си приберем парите там.

— В коя страна, Поп?

— Мислех за Панама, Лагос в Нигерия, а може би Аруба, една в Хонг Конг и може би една в Сао Паоло. Вземи по две банки във всяка страна. Гомски ще уреди с една банка да изплатят петстотин хиляди долара на куриер, който ще подпише чек с името Филарджи, а не Финли, както е новото му име, разбираш ли? Когато дадем гласност, издирванията на полицията ще покажат, че куриерите на Филарджи след това са внесли петстотин хиляди долара във втората банка на същия град и са ги превели по сметката в Лихтенщайн, която искам да откриеш чрез нашата банка в Цюрих. Повярвай ми, дори и да успеят да установят криминални мотиви — а това е невъзможно — следите винаги ще водят до Филарджи. След няколко години банката в Лихтенщайн ще поиска от цюрихската банка да преведе парите в службите за сигурност на САЩ и тогава, когато вече ще сме готови, ще си ги вземем, заедно с лихвите.

— Това е много добре, Поп — каза Едуардо.

— Страхотно! — рече Винсънт — Сензационна идея! Най-големият проблем при всяка кражба, независимо каква е, си остава изплащането на парите. Винаги те пипват, когато посегнеш към парите за откупа. С такъв съвет бихме могли да превърнем това в един много, много добър бизнес в тази страна.

— Не, Винсънт — каза тъжно дон Корадо. — По-добре да се придържаме към безопасния рекет, който доставя на хората удоволствие и това, което искат. Почнеш ли да правиш големи удари, пресата започва да гърми, хората се вълнуват, политиците веднага разбират, че не могат да ни защитават, защото хората не искат подобно нещо, и така ще си навлечем много главоболия. Освен това номерът с откупа на Филарджи може да се приложи само веднъж.

— Прав си, Поп — съгласи се Винсънт съкрушено.