Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
— Нора — поздрави ме тя, когато отвори след почукването ми. — Заповядай. Седни.
Днес най-после беше разопаковала всичко и кабинетът й беше напълно готов. Беше донесла още няколко растения, а на стената над бюрото й имаше редица гравюри на растения.
— Мислих над онова, което ми каза миналата седмица — каза госпожица Грийн. — Стигнах до очевидното заключение, че взаимоотношенията ни трябва да се градят на доверие и уважение. Повече няма да говорим за баща ти, освен ако ти не поискаш.
— Добре — съгласих се предпазливо. Тогава за какво щяхме да говорим?
— До мен стигна доста разочароваща новина — съобщи ми тя. Усмивката й помръкна, когато се приведе напред и облегна лакти върху бюрото. Държеше писалка, която въртеше между дланите си. — Не искам да любопитствам относно личния ти живот, Нора, но мисля, че се изразих съвсем ясно по отношение на взаимоотношенията ти с Пач.
Не бях съвсем сигурна какво цели с това.
— Не съм му помагала по биология.
Пък и какво изобщо й влизаше в работата!
— В събота вечерта Пач те е откарал у дома от пристанище „Делфик“. И ти си го поканила да влезе.
Положих всички усилия да преглътна възражението си.
— Откъде знаете?
— Част от работата ми като училищен психолог е да те напътствам — каза госпожица Грийн. — Моля те да ми обещаеш, че ще бъдеш много внимателна по отношение на Пач. — Изгледа ме така, сякаш очакваше да й се закълна най-тържествено.
— Малко е объркано — понечих да обясня. — Моята компания ме заряза на „Делфик“ и просто нямах друг избор. Не търся умишлено възможност да прекарвам времето си с Пач.
Е, с изключение на снощи в „Бордърлайн“. В своя защита ще кажа, че наистина не бях очаквала да го срещна. Би трябвало да почива тази вечер.
— Много се радвам да го чуя — отвърна госпожица Грийн, но не звучеше убедена в невинността ми. — След като изяснихме този въпрос, има ли нещо конкретно, за което искаш да поговорим? Да ти тежи нещо?
Не възнамерявах да й разказвам, че Елиът е проникнал у дома с взлом. Нямах доверие на госпожица Грийн. Не можех да кажа точно какво, но нещо у нея ме тревожеше. И не ми допадаше, дето все намеква, че Пач е опасен, а не иска да ми каже защо. Все едно си беше наумила нещо.
Вдигнах раницата си от земята и отворих вратата.
— Не, няма — заявих.
Шестнадесета глава
Ви се беше облегнала на шкафчето ми и драскаш по гипса си с лилав маркер.
— Здрасти — поздрави ме тя, когато разстоянието помежду ни съвсем се стопи. — Къде беше? Търсих те в редакцията на вестника и в библиотеката.
— Имах час при госпожица Грийн, новата училищна психоложка. — Изрекох го съвсем делово, но вътрешно треперех и се чувствах празна. Не можех да престана да мисля за това, как Елиът беше проникнал у дома. Какво можеше да му попречи да го направи отново? Или да направи нещо още по-лошо?
— Какво има? — попита Ви.
Набрах шифъра на шкафчето си и си взех нужните учебници.
— Знаеш ли колко струва хубава алармена система?
— Не се сърди, миличка, но никой няма да ти открадне колата.
Приковах Ви с мрачен поглед.
— Става дума за вкъщи. Искам да съм сигурна, че Елиът няма да може да влезе отново.
Ви се огледа и се прокашля.
— Какво? — попитах.
Тя разпери ръце.
— Нищо. Абсолютно нищичко. След като толкова много искаш да лепнеш това на Елиът, твое право е. Налудничаво право, но си е твое.
Блъснах вратичката на шкафчето си и трясъкът отекна по коридора. Преглътнах обвинителния отговор, че точно тя би трябвало да ми повярва, и вместо това казах:
— Отивам в библиотеката, така че малко бързам.
Излязохме от сградата, пресякохме паркинга и аз спрях озадачено. Огледах се за фиата, но си спомних, че сутринта мама ме беше докарала на път за работа. Понеже Ви беше със счупена ръка, не можеше да шофира.
— По дяволите! — прочете мислите ми Ви. — Оставени сме на произвола на съдбата.
Заслоних лицето си от слънцето и погледнах надолу по улицата с присвити очи.
— Явно ще трябва да повървим.