Човекът от остров Луис

След петдесетина метра достигнаха стръмен пролом. Той водеше до уединен чакълест плаж, почти недостъпен от другаде и заслонен от самото море, което напразно изливаше яростта си в каменистите плитчини от двете му страни. В естествените езерца се бе събрала кристалночиста вода, а пръските от прибоя прелитаха високо над главите им. Дори вятърът едва успяваше да си пробие път дотук.

– Това беше моето тайно местенце като дете – усмихна се тъжно Фин. – Посещавах го, когато не ми се говореше с никого и исках да остана сам. Спрях, след като родителите ми загинаха и отидох да живея при леля си. Но сега, откакто се върнах, вече на няколко пъти идвам тук. Може би се надявам наново да открия себе си от онези невинни години. Но намирам само камъни, раци и далечно ехо от миналото. – Той махна с ръка и опря крак върху една скална издатина. – Е, за какво дойде да ме търсиш?

– Сутринта се замислих за Тормод и неговата открадната самоличност. – Доналд се засмя. – Е, след като изгълтах половин литър вода и два-три аспирина. Отдавна не бях пил толкова уиски.

– Катриона ще ти забрани да ме каниш у вас.

– Вече го направи.

Сега беше ред на Фин да се засмее. Беше хубаво да се шегуват отново, точно както на младини.

– И какво ти хрумна по повод на Тормод?

– Преди два месеца в „Сторноуей Газет“ имаше статия за един център по родословие в южния край на остров Харис. Нарича се „Шелъм“. Всичко тръгнало от хобито на един човек, което прераснало в същинска страст. Сега там се намира вероятно най-пълната картотека на Външните Хебриди. По-добра от всякакви църковни или държавни регистри. Той е проследил десетки хиляди семейни връзки, като се започне от островите и се стигне чак до Северна Америка и Австралия. Ако някъде може да се открие родословието на семейство Макдоналд с всичките му разклонения, ще е само там. – Доналд повдигна вежди. – Е, какво ще кажеш?

Фин кимна замислено.

– Вероятно си струва да опитам.