Меч в бурята [bg]

Пресрещнаха го двама с нож и дълга тояга. Мъжът с ножа го доближи пръв. Кон изви тялото си и го ритна в коляното. Силното пращене беше последвано от пронизителен писък. Кон прескочи противника, отклони с лявата ръка удара на тоягата и заби острието на сидите в рамото на втория. Раненият изохка, отскочи и побягна. Двамата, които бяха приклекнали до поваления мъж, също си плюха на петите и изчезнаха в тъмната уличка. Кон не ги подгони, а се наведе над жертвата.

Въпреки бялата си коса мъжът не беше стар, всъщност изглеждаше на двайсет и няколко. От слепоочието му се процеждаше кръв. Той се надигна на колене и изтърси някаква ругатня. Кон му помогна да се изправи и каза:

— Да те заведа ли вътре?

— Мога да ходя сам, приятелю — успокои го високият мъж. — Търпял съм и много по-тежки рани. — Взря се в лицето на Кон и добави: — Ти също, както виждам. Това за спомен от лъв ли е?

— От мечок.

— Провървяло ти е, щом още си жив.

— И на тебе ти провървя току-що — подсмихна се Кон. — Познаваш ли враговете си?

— Сега ще проверим.

Високият отиде при стенещия нападател, чийто крак под коляното беше извит неестествено, и приклекна до него.

— Кой те изпрати?

Онзи изпсува и го заплю.

— Нищо няма да ти кажа, изчадие от Каменград!

— Да, май няма да говориш повече — отвърна високият и нехайно вдигна падналия на улицата нож.

Кон видя намерението му в студения му поглед и каза тихо:

— Не го убивай.

Високият се скова за миг, после раменете му се отпуснаха.

— Ти рискува живота си заради мен. Как да откажа на молбата ти? Така да бъде, нека живее. — Погледна надолу. — Ако те оставим тук, твоите приятели ще се върнат ли да те приберат?

— Да — изсумтя раненият.

— Добре. Значи се сбогуваме.

Пусна презрително ножа в краката му и стана. Кон тръгна с него.

— Той каза, че си от Каменград. Наистина ли си оттам?

— Да. Казвам се Валанус. Защо се интересуваш от Каменград?

— Пътувам натам с един приятел. Жадувам да науча повече за това място.

— Велик град, момко. Центърът на света. А сега май е по-добре да се погрижа за тази рана. — Понечи да влезе, но спря. — Ще ми кажеш ли на кого дължа живота си?

— Аз съм Конавар.

— От гат ли си? Или от остро? Към кое племе принадлежиш?

— Риганте.

— А, да — племената отвъд морето. Чувал съм за тях. Говори се, че сте горд народ. И почитате дърветата или нещо подобно.

— Не почитаме дърветата — поправи го Конавар. — Почитаме боговете на въздуха и водата, също и земните духове.

— Конавар, има само един Бог. И Той е в Каменград — натърти Валанус. Стоеше до вратата и не влизаше. — Защо ми спаси живота?

— А защо не?

Усмивката на високия мъж беше измъчена.

— Главата ме боли твърде силно, за да задълбавам в този въпрос. Твой длъжник съм, боецо от племето риганте.