Меч в бурята [bg]

Кон напусна с радост оживения хаос на град Гориаса. И въздухът там му се струваше по-плътен, пренаситен с резки ухания и натрапчива воня. С онази прислужница пък преживя голямо разочарование. Тя нямаше уменията на Ериата, а дъхът ѝ беше кисел от евтино вино. Почувства как в просторната равнина му олеква. Тук усещаше миризма на трева, усещаше хладния повей от морето.

Почти сто мили трябваше да изминат по равна земя, само тук-там някой нисък хълм нарушаваше еднообразието. Не срещаха мнозина пътници, но всеки път уважението му към Бануин само се засилваше — търговецът разпознаваше от кое племе са по шарките на наметалата, ризите или украшенията на конниците. И навсякъде посрещаха търговеца приветливо. Бануин не беше с дрехите, които носеше сред риганте. Сега носеше червена туника до коленете, кожен панталон, ботуши и конусовидна синя шапка. Тя беше стара и протъркана, отдолу личеше дървеният ръб. Търговецът твърдеше, че това е неговата „късметлийска“ шапка. Дрехите на Кон обаче будеха любопитство при срещите с пътници, защото сините и зелените карета на наметалото не бяха познати за мнозина в племето гат. Задаваха му какви ли не въпроси за неговата родина.

Повечето се държаха дружелюбно и само веднъж долови някаква заплаха. Натъкнаха се на петима конници с черни наметала. Тези хора не се усмихваха, препречиха пътя и зачакаха начумерени.

— Запази хладнокръвие, Кон — тихо настоя Бануин.

Вдигна дясната си ръка в приветствие и подкара коня си напред. Кон не изоставаше. Петимата имаха извити кавалерийски саби, носеха и къси ловни лъкове. Кон оглеждаше лицата им, опитваше се да ги прецени. Имаха вид на сурови хора и му се стори, че са готови за сблъсък. Знаеше добре колко умело се бие Бануин и без оръжие, защото се бе упражнявал безброй часове с Чужденеца, но петима въоръжени мъже бяха сериозно предизвикателство.

— Какво прекрасно утро — започна търговецът. — Нека Даан винаги се усмихва благосклонно на ездачите от гат и особено на хората от село Гудри.

— Познавам те, човече със синята шапка — каза предводителят им, млад мъж с дълги руси мустаци и сплетена коса. — Ти си търговецът, който донесе медени сладкиши през тежката зима.

— А ти си момчето, което се бе покатерило на дървото — отвърна Бануин. — Оста ли беше името ти?

Мъжът се разсмя.