Меч в бурята [bg]

— Накъде пътуваш? — обърна се старейшината към Бануин.

— Чак до Каменград.

— Ще минеш през опасни земи — увери го Камое. — Каменната армия настъпва към хората, които живеят край река Пердии. Ще има голяма битка, струва ми се.

— Всички пердии ме познават — отвърна търговецът. — А техният крал Алеа ми е стар приятел.

— Алеа е мъртъв — каза Камое. — Казват, че се удавил.

— Тъжна вест. Той беше добър човек. Кой е крал сега?

— Това не съм чувал. — Старейшината сви рамене. — Говори се обаче, че стотина хиляди бойци чакали с нетърпение да изтръгнат сърцата на войниците от Каменград. Не ми се вярва да победят. Според мен Джасарай е дявол в човешко тяло.

— Не е дявол — възрази Бануин. — Но е много хитроумен пълководец.

— Как мислиш, колко ни остава, докато армията му дойде и тук?

Търговецът разпери ръце.

— Знам ли… Две години. Камое, няма да ви тормозят. Ще купуват уловената от вас риба.

— Те са зло за всички ни, Чужденецо. Аз съм от племето гат. И когато ме призоват, ще отида да се бия. — Погледът на старейшината спря за миг на торбата до краката на Бануин. — От тази бира на човек му се гади. Помня деня, когато наловихме много червена риба и купихме няколко кани кехлибарен огън. Добри времена бяха…

— Аз пък не съм забравил колко ти хареса — увери го Бануин.

Бръкна в торбата, извади две стомнички уисге, увити в слама, и подаде едната на старейшината, който побърза да махне восъка и я надигна за няколко жадни глътки.

— Ох… Това вече е добре. Как прекрасно гори в гърлото и стомаха. Колко ти дължа?

— И медна монета не искам, приятелю. Радвам се, че пак съм тук. Има и втора стомничка, на която да се насладиш, когато си тръгнем.

Камое се пресегна над масата и го тупна по рамото.

— Ти си прекалено свестен, за да си от Каменните хора. Дали не си осиновен, а?