Меч в бурята [bg]

Разказваше подробно на Кон за племената, за техните вярвания и обичаи. Но не споменаваше често Ворна. Кон вече се питаше дали търговецът не съжалява за решението си.

Предишната вечер, когато спряха за нощувка в горичка над варовиковите скали по брега, той се престраши да подхване разговор за това. Бануин се засмя.

— Да съжалявам ли? О, не, Кон. Прекалено дълго живях сам.

— Решението ти да се ожениш за нея изглеждаше доста внезапно — напомни младежът.

— Защото наистина беше внезапно. Аз винаги внимавам. Може би съм излишно предпазлив. Но в нощта на празника тя освободи в мен желанието за радост, което бях забравил. Това е последното ми пътуване, момко. Реших да доживея остатъка от дните си сред риганте.

— И какво ще правиш?

— Какво ли? Ще уча и ще се уча. Е, да, ще продължа да търгувам, но няма да отсъствам дълго. Ще обикалям из планините с Ворна. Тя ще ме посвети в знанията за билките и ще ми разказва преданията на риганте.

— Няма ли да ти липсват пътешествията?

— Щяха да ми липсват, ако светът бе останал какъвто беше преди десетилетия. Само че той се промени. И не към добро, струва ми се.

Сутринта поведоха конете надолу към пристанището. Кон посърна, щом огледа малкия кораб с откритата плоска палуба и двете платна. Изглеждаше паянтов. Щом се обърна към сивото заплашително море, го обзеха тягостни предчувствия.

И сега под платнището се чувстваше още по-унил, дъждът съскаше и трополеше, вятърът виеше в платната над него. Бурята се проточи три часа, преди да стихне. Ярък лъч освети задната палуба. Бануин отметна платнището и се изправи. Кон също стана и изтръска платнището.

— Корабите не ми допадат — призна той.

— Ако знаеш по-добър начин да прекосим морето, ще те изслушам с удоволствие — отвърна Бануин и изпъшка, докато разкършваше рамене. — Твърде стар съм вече да се присвивам под платнища. Тази нощ ще отдъхнем в чудесна странноприемница, където храната е превъзходна, развлеченията — божествени, а леглата — меки. Ще е поучително преживяване за тебе.

Бръкна в кесията си, извади четири сребърни монети и ги даде на Кон.

— За какво са ми?

— Може би ще намериш за какво да ги похарчиш — засмя се Бануин. — В Гориаса няма безплатни удоволствия.

Срещата с Гориаса беше неприятно сътресение за Кон. Той си бе представял голямо село, може би с двойно по-голямо население от Трите потока. Гледката го сащиса — град, разтекъл се в огромен грозен полумесец по очертанията на защитен от бурите залив. Хиляди дървени къщи, складове, закрити и открити конюшни, натъпкани натясно, най-често разделени само от тесни ивички разкаляна и воняща земя. Малкото по-широки пространства бяха заети от сергии, около които гъмжеше от хора.