Меч в бурята [bg]

Бануин го тупна по ръката и Кон тръгна с него покрай кръга към друго място с маси и скамейки около подиум. И тук имаше много хора, но търговецът намери свободна маса до западната стена и седна.

— Ще хапнем тук. Храната е чудесна.

Кон не можа да види огньове, на които приготвят гозбите. Няколко жени обикаляха между масите и събираха празните съдини. Други дойдоха отнякъде с подноси, на които имаше пълни чинии с месо и зеленчуци и гледжосани кани с пиво. Бануин размаха ръка, за да привлече вниманието на едно момиче, русо и стройно. Тя спря до масата и търговецът попита какво има за ядене. Кон слушаше смълчан: печена патица, бяло месо от фазан, телешко филе, подлютено месо от лебед, студена шунка, пай с гълъбово месо, телешки език, агнешки главички… Тя май можеше да изброява цял ден. Бануин поръча и момичето се отдалечи. Погледът на Кон я последва.

— Хубавичка е — каза Бануин и Кон се изчерви.

— Видя ли жребеца? — попита веднага, за да преодолее смущението.

— Да. Тасилски жребец. Бърз и силен. Подходящ за надбягвания, негоден за война.

— Защо? — учуди момчето. — Толкова ли са буйни?

— Казах ти, че на война най-голямата грижа е храната. Помисли за конете. По време на поход се случва дори пасищата да са оскъдни. А конете носят ездачи дълги часове всеки ден, понякога седмици наред. Тасилските коне се нуждаят и от зърно, за да останат жизнени. Здравето им също не го бива много, често ги погубват болести на дробовете и червата.

— Много неща не знам — промърмори Кон. — Но ще ги науча.

Бануин се усмихна.

— Не се съмнявам. Схватлив си.

Момичето им донесе първо пивото с кафяво хлебче, наръсено с маково семе. Вкусен хляб, каза си Кон, но не като онзи, който правеше покойният пекар Борга. Месото обаче беше същинска наслада — печено агнешко в сос от джоджен и оцет. Кон го изгълта неусетно. Накрая се поглезиха със сладкиш, в който имаше някакви червени плодове. Кон се облегна доволен.

— Да, това си беше пиршество, както обеща.

— В Гориаса има какви ли не удоволствия — увери го търговецът. — Недей да съдиш за града само по външната му грозота. Сега трябва да намеря Гаршон. Ти се помотай и разгледай. Има какво да видиш. Ще се срещнем при кръга след два-три часа.

Бануин повика прислужницата, плати ѝ и стана. Момичето остана до масата и попита Кон:

— За пръв път ли си тук?

— Да. Пристигнахме днес с кораб.

Тя протегна ръка и докосна лицето му.

— От какво ти е този белег?

Той се притесни.

— От мечешки нокти.