Сълзата на дявола [bg]

Къде се губеше тоя Кейдж? Никакъв не се виждаше. Ами Лукас, ами другите агенти?

— Кейдж! — извика той, но гласът му прозвуча като дрезгав шепот.

Гробокопача наближи младото семейство. Беше на три-четири метра, а те още не го виждаха.

Паркър опита да се изправи, махайки отчаяно на мъжа и жената да залегнат. Гробокопача приближаваше с безизразно лице. Едно натискане на спусъка — и младото семейство и бебето им щяха да са мъртви.

Убиецът се прицели.

— Залег… нете! — изхриптя Паркър.

Изведнъж прозвуча женски глас:

— Не мърдай! Федерален агент! Пусни оръжието, или ще стрелям!

Нападателят се обърна, издаде приглушен стон. Двамата латиноамериканци се извърнаха. Мъжът бутна жена си на земята и закри количката с тяло.

— Хвърли оръжието, хвърли го! — продължаваше да крещи Лукас.

Тръгна уверено напред, насочила пистолет в широките гърди на нападателя.

Гробокопача пусна оръжието на земята и вдигна ръце.

Кейдж също се появи, тичаше с изваден пистолет.

— Легни по очи! — заповяда Лукас. — По очи!

Гласът ѝ звучеше толкова грубо, че Паркър едва го позна.

Нападателят се свлече като чувал с картофи.

Кейдж говореше нещо по радиостанцията, явно викаше подкрепления. Паркър видя още неколцина агенти да тичат към тях. Изправи се несигурно.

Лукас клекна и допря пистолет до слепоочието на убиеца.

— Не, не, не — проплака той. — Моля ви, не…

Тя му сложи белезници, само с лявата ръка, без да отмести пистолета дори на милиметър от главата му.

— Какво, по дяволи… — заекна той.

— Млък!

Тя притисна още по-силно пистолета до слепоочието му. Между краката на убиеца заизлиза па̀ра — беше се подмокрил от страх.

Паркър опипа ребрата си, все още трудно си поемаше дъх. Лукас също дишаше учестено, отдръпна се и прибра пистолета в кобура си. Излезе по средата на улицата, ледените ѝ очи се преместиха към Паркър, после отново към престъпника. Приближи изплашените съпрузи и им каза нещо. Записа имената им и ги отпрати. Мъжът погледна за миг Паркър, после поведе жена си към една странична уличка, далеч от мястото на инцидента.

Докато Кейдж претърсваше нападателя, един от другите агенти се наведе и вдигна оръжието.

— Не е автомат — обяви. — Видеокамера е.

— Какво? — изненада се Кейдж.

Паркър се намръщи. Наистина бе камера. Беше се счупила при падането.

Кейдж се изправи:

— Чист е. — Прегледа портфейла му от змийска кожа. — Андрю Слоун. Живее в Роксвил.

Един агент извади радиостанция, за да провери дали няма заповед за издирване в полицейските управления на Окръга, Мериленд и Вирджиния.

— Не можете… — запротестира Слоун.

Лукас пристъпи към него:

— Дръж ли езика зад зъбите, докато не ти разрешим да говориш! — Беше бясна. — Ясно ли е!

Звучеше страшно. Тъй като задържаният не отговори, тя клекна и прошепна на ухото му: