700 метра под земята [bg]

На другия ден Мърсър почака да стане единайсет преди да се обади в президентската библиотека в Хърбърт Кларк. Кели Хепбърн все още не бе дошла и когато ѝ позвъни, му отговори само гласова поща, така че той реши да започне разследването без нея.

Отне му няколко минути, докато обясни кой е и му намерят човека, който би могъл да му окаже съдействие. В края на краищата го свързаха с Шърман Смитсън, човек, който работеше от години за различни институти в Айова.

— Доктор Мърсър, трябва да призная, че не съм запознат с конкретната мостра — заяви Смитсън с носов глас — и че почти всичко, което имаме тук, са документи, а не минерали и камъни, но мога да проверя в базата данни, стига да проявите известно търпение.

— Ще ви бъда много признателен, господин Смитсън — отвърна Мърсър, решил, че ако започне да фамилиарничи и му заговори на малко име, разговорът може да бъде прекратен преждевременно. — Помощта ви ще е добре дошла, още повече като се има предвид, че разследването е свързано и с криминално деяние.

— Криминално деяние?

Мърсър си представи как Смитсън сбърчва нос, разбрал, че не става въпрос за възвишен академичен интерес. Вероятно бе избрал погрешен подход спрямо него. Побърза да замаже положението с нескопосана измислица.

— Е, може и да преувеличавам малко, но един определен колеж в Охайо може да получи доста солено писмо от декана по геология в университета в Пенсилвания, ако това, което наричаме мостра 681, е било изнесено оттам без официално разрешение.

— А, разбирам. — Смитсън определено изглеждаше умилостивен, след като въпросът бе сведен до дребна вражда между два университета. — Е, да се надяваме, че проблемът ще бъде решен. Какво конкретно искате от нас, доктор Мърсър?

— Всичко, което можете да ми кажете за мостра 681, но най-вече откъде се е взела и кога е постъпила в колекцията.

— Мислите ли, че е внесена лично от президент Хувър?

— Възможно е, но по-вероятно е да е някой негов служител или да му е пратена, за да се оцени стойността ѝ. На този етап няма как да зная.

— Аха, ясно. Сещам се за две места, където мога да проверя бързо, и за трето, което ще отнеме известно време. Какво ще кажете да ми оставите телефонен номер и ще ви се обадя днес следобед, ако имам някаква информация. Това добре ли е за вас?

— Повече от добре — увери го Мърсър и даде номера на телефона си, като не пропусна да благодари още веднъж.

— Добро утро — каза Джордан и влезе в помещението.

Мърсър я бе чул да пуска душа преди двайсетина минути и очакваше да се появи. Носеше нови джинси и блуза с американския орел и качулка и бе обула бели кецове. За купени от друг човек блузата и джинсите ѝ стояха идеално.