Всичко от начало [bg]

Благодаря ти, Алис.

Контролната кула не отговаряше, нямаше дежурен, всъщност нямаше никой друг, освен някакви хлапетии, които се катереха по оградата и ни гледала. Приземих те. Излязох навън и се огледах. Порталът беше заключен. Зачудих се дали някой просто не е решил да ни свие номер. Реших да почакам, за да видя кой ще се появи и ще започне да се смее.

Накрая обаче се появи облак прах, в средата на който се движеха джип и камион. Металически сиви, без обозначения. Спряха на портала. От джипа слязоха двама. Единият беше човек.

Спомням си го. Казваше се Доминик Уекслър. Беше висок и мършав, със светлоруса коса, подстригана почти нула номер, и с огледални очила. Носеше синьо-сив костюм с толкова остри ръбове, че да режеш хляб с тях, със закопчана догоре синкава риза и кожена вратовръзка. Имаше служебна карта от Военновъздушните сили и ключ за портала.

Другият нямаше лична карта. Не му трябваше. Беше еладелдиец. Козината му беше светлосиня, както понякога синее снегът, и носеше тясна синя риза и сини панталони с крачоли до средата на косматите му крака, Викат им бричове, струва ми се. Лицето му беше обръснато, което означава, че е назначен на действителна служба на Земята.

Лейтенант Уекслър отключи портала и махна на камиона да влезе вътре.

— Готова ли сте за товарене, капитане? — попита той. — Бихме желали да тръгнем колкото може по-скоро. — И се вторачи в хлапетата на оградата, като да бяха шпиони.

— Да тръгнете ли?

— Да, госпожо — потвърди той. — Двамата с господин Трей ще ви придружим на тази мисия.

Обясних му, че това не е обичайната ми практика и той отговори, че разбирали, но материалите им били деликатни. И тогава видях, че стоварват от камиона всички ония кантонерки.

— Какво има в тях? — попитах го аз.