Химн на смъртта [bg]

 Казват, че хората, израснали в комунистически страни, не могат да се грижат за себе си, защото очакват правителството да го прави. Това не се отнася за голяма част от жертвите на глада в Северна Корея. Хората не чакали смъртта си, без да предприемат нищо. Когато системата за обществено разпределяне на храна се разпаднала, те били принудени да достигнат до дълбините на своята изобретателност, за да не останат гладни. Правели капани от кофи и канап, за да улавят дребни животни в полето, опъвали мрежи над балконите си, за да хващат врабчета. Запознали се с хранителните свойства на растенията. Обърнали се към колективните спомени за минали периоди на глад и си припомнили триковете за оцеляване, прилагани от предците им. Обелвали сладката вътрешна кора на боровете и я стривали на фин прашец, който използвали вместо брашно. Счуквали жълъди в пихтиеста каша, която можела да се оформя в кубчета и на практика се топяла в устата.

Севернокорейците се научили да преглъщат гордостта си и да запушват носовете си. Събирали зрънца несмлян овес от екскрементите на селскостопанските животни. Работниците в корабостроителници разработили техника за остъргване на дъното на товарните трюмове, където се съхранявала храна, след това разстилали противно смърдящата слуз на открито, за да изсъхне, и отделяли малките зрънца суров ориз и други ядливи остатъци, които намерели.

По плажовете хората изравяли черупчести мекотели от пясъка и пълнели кофи с водорасли. Когато през 1995 г. властите издигнали огради по брега (уж за да не допускат шпиони, но най-вероятно за да не позволяват на хората да ловят рибата, която държавните предприятия искали да контролират), хората се преместили на неохраняемите скали над морето и улавяли водораслите с дълги гребла, завързани едно за друго.

Никой не казвал на хората какво да правят – правителството на Северна Корея не искало да признае мащабите на недостига на храна – затова те се грижели сами за себе си. Жените си разменяли съвети за рецепти. Когато правиш царевично брашно, не изхвърляй люспите, кочана, листата и стъблото на царевицата – смели всичко заедно. Въпреки че не е хранително, създава чувство за ситост. Вари нуделите поне час, за да изглеждат повече. Добави няколко стръкчета трева към супата, за да изглежда сякаш има зеленчуци. Настържи борова кора за сладки.

Цялата изобретателност била насочена към събирането и произвеждането на храна. Ставаш рано сутрин, за да намериш нещо за закуска, но веднага след това започваш да мислиш за вечеря. Обядът се превърнал в лукс от миналото. В часовете, в които преди се обядвало, сега се спяло, за да не се хабят калории.

Накрая и това не било достатъчно.