Химн на смъртта [bg]

Били пет души – двама родители, директорът, още един учител и Ми-ран. Пътуването до Нампо отнело три дни заради лошото състояние на релсите. Докато влакът се клатушкал едва-едва, Ми-ран съзерцавала през прозореца, потънала в мисли, опитвайки се да измисли как да се измъкне от групата. Не минало много време, преди спътниците ѝ да започнат да се чудят защо младата учителка, обикновено най-жизнерадостна от всички, се била усамотила и не общувала с тях.

– Ами, нали знаете, семейни проблеми – казала им тя. Благодарение на тази малка лъжа в главата ѝ се родила идея за по-голяма. На връщане щяла да слезе от влака близо до Пхенян уж за да се срещне с роднина на гарата. Щяла да им каже, че ще хване следващия влак за Чхонгджин сама. Нямало да ѝ задават много въпроси, защото щяла да представи ситуацията като много наложителна и от личен характер.

Спътниците на Ми-ран кимнали многозначително, извръщайки смутено очи, докато тя слизала от влака. Предполагали, че спира в Пхенян, за да моли богат роднина за пари. Можели да я разберат. Всички в Чхонгджин били без пукната пара, особено учителите. Не получавали заплати вече повече от година.

Докато влакът изчезвал в далечината, отнасяйки колегите ѝ към Чхонгджин, Ми-ран стояла неподвижна на перона. Гарата била като пещера, нямало почти никакво осветление, димът от двигателите на влака се смесвал със слабата светлина, процеждаща се през покрива. Ми-ран никога дотогава не била пътувала сама. Нямала почти никакви пари, нито изрядни документи. Тези, които носела, изрично посочвали, че има разрешение само за транзитно преминаване през Пхенян. Гледала как тълпата от пътници, слезли от влака, се насочила в колона към единствения изход, пазен от полицаи. Системата за контрол била много по-стриктна от тази в Чхонгджин. Изобщо не била помислила за това. Ако я хванели, че се опитва да се промъкне без необходимите документи, със сигурност щели да я арестуват. Можели да я изпратят в трудов лагер. В най-добрия случай щяла да изгуби работата си – още едно черно петно за семейството, което вече било белязано от ниския си социален статус.

Ми-ран бавно тръгнала по перона, опитвайки се да намери друг изход в сумрака. Обърнала се и забелязала, че мъж в униформа я наблюдава. Продължила да върви и отново погледнала назад. Все още я гледал. Тогава осъзнала, че той я следва. Чак когато се приближил достатъчно, за да я заговори, разбрала, че я гледа, защото му се е сторила привлекателна. Не разбрала и че униформата му не била полицейска, а на железопътен механик. Мъжът бил горе-долу на нейната възраст и имал мило, доверчиво лице. Тя му обяснила затрудненото положение, в което се намира, като пропуснала частта за приятеля си.