![Химн на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/2/himn-na-smrtta-bg-download.jpg)
Химн на смъртта [bg]
- Автор: Демик Барбара
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-726-8
- Переводчик: Лиляна Андреева
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Химн на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
д-руг жесток фактор е, че този коварен убиец се прицелва в най-невинните, хората, които никога не биха откраднали храна, излъгали, измамили, престъпили закона или предали приятел. Това е явление, описано от италианския писател Примо Леви, след като излязъл от "Аушвиц". След войната той и другите оцелели не искали никога повече да се видят, защото всички били правили неща, от които се срамували.
Както сподели г-жа Сонг десетилетие по-късно, когато си спомняше за всички хора, умрели през онези години в Чхонгджин, "честните и добросърдечните, които правеха каквото им се каже, бяха първите, които си отидоха".
В собственото ѝ семейство първата жертва била свекървата. Майката на Чханг Бо дошла да живее при тях малко след като се оженили, както повелява традицията, според която най-големият син носи отговорност за родителите. Разбира се, снахата е тази, която понася цялото бреме, поради което отношенията между корейските съпруги и техните свекърви често са изпълнени с неприязън. От самото начало на брака свекървата на г-жа Сонг била безмилостен критик, особено след раждането на три момичета. Омекнала съвсем малко, когато се родил внукът ѝ. Въпреки всичко г-жа Сонг приемала задълженията си към нея сериозно и правела всичко възможно, за да ѝ угоди.
Пролетта винаги е най-тежкият сезон в Корея, защото есенната реколта се е изчерпала, а нивите се обработват, за да се подготвят за засаждане. През онази година за г-жа Сонг било особено трудно, защото се възстановявала от катастрофата, от която били изминали шест месеца. Свекърва ѝ била на седемдесет и три години, изключително напреднала възраст предвид продължителността на живота в Северна Корея, поради което смъртта ѝ лесно можела да се възприеме като естествена, но г-жа Сонг не се съмнявала, че тази корава жена щяла да живее още много години, ако имало достатъчно храна. Тъй като не можела нито да работи, нито да ходи в планината, слагала в супата каквито бурени и трева намерела близо до дома им. Свекърва ѝ станала кожа и кости с видими признаци на пелагра около очите. През май 1996 г. била повалена от силни стомашни спазми и дизентерия, След няколко дни починала.
Г-жа Сонг се била провалила по възможно най-лошия начин, по който една корейка може да се провали в грижите си за семейството. Отчаянието ѝ от смъртта на свекърва ѝ се засилило от пропагандната кампания през същата есен, която призовавала всички граждани да работят по-усилено през този тежък период. Навсякъде били разлепени плакати, изобразяващи мъж с мегафон, апелиращ към хората да "щурмуват новия век в духа на победата от Великия поход", следван от войник с каска, миньор с кирка, интелектуалец с очила, носещ свитък, земеделец с кърпа и генерал, развяващ червено знаме. По новините съобщили, че дори Ким Чен Ир ядял прости манджи от картофи.
След като останали само двамата, г-жа Сонг и Чханг Бо решили отново да се преместят в още по-малко жилище. Приличало на барака, с бетонен под и стени с ронеща се мазилка, на която г-жа Сонг не можела да закачи дори задължителните портрети на бащата и сина. Тя внимателно ги опаковала и ги поставила в един ъгъл. Не им били останали много вещи. Г-жа Сонг продала всички книги на Чханг Бо, освен творбите на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, които нямали право да продават. Тя се разделила и с любимите си съдове за кимчхи. Вече не се нуждаели от нищо друго освен от два чифта пръчици за хранене, две лъжици, няколко купички и тигани.
Чханг Бо напуснал работата си в местното радио и започнал нова в радиостанцията на железницата. Там обаче нямали пари да му плащат. Единственото, което получил, било обещанието, че при следващото разпределяне на храна той ще е с предимство. Но храна така и не дошла. След няколко месеца г-жа Сонг и съпругът ѝ изхарчили всички пари, спечелени от продажбата на последния им апартамент. Най-голямата им дъщеря Ок Хи понякога успявала да отмъкне незабелязано торба с царевица от дома си, но трябвало много да внимава да не разбере избухливият ѝ съпруг, който би я пребил, задето "краде храна". Семейството му имало пари, но не искало да ги споделя със сватовете си.
Г-жа Сонг все още не можела да ходи в планината, затова започнала да става все по-рано, първо в 6.00 часа, след това в 5.00 ч. С надеждата да намери поникнали през нощта бурени, които да са по-крехки и лесни за храносмилане. Готвела бурените и боровата кора, докато омекнели, добавяла сол и правела каша, която след това смесвала с няколко лъжици царевично брашно.