Последният кандидат [bg]

— Миньо, погледни — сръчка приятеля си с лакът и посочи.

Момчето от група Б вече бе разцъфнало в усмивка и бързаше към тях. Зад него Томас разпозна няколко момичета от групата на Арис. Които и да бяха хората, отвлекли ги тук, умееха да си вършат добре работата.

Арис стигна Томас и застана пред него сякаш се готвеше да го сграбчи в прегръдките си, но вместо това само протегна ръка. Томас я разтърси.

— Момчета, радвам се да ви видя живи и здрави — усмихна се Арис.

— Ние също. — Докато разглеждаше усмихнатото му лице, Томас осъзна, че бе готов да забрави напълно горчивината от случилото се в Обгорените земи. — Къде са останалите?

Лицето на Арис помръкна.

— Повечето вече не са с нас. Прибра ги друга група.

Преди Томас да попита какво има предвид, до него се появи Тереза. Наложи се да се покашля сконфузено, за да прогони буцата, която внезапно заседна в гърлото му.

— Тереза? — завладя го такава мощна буря от чувства, че почти не можеше да говори.

— Здрасти, Том! — Тя пристъпи към него. — Радвам се, че с теб всичко е наред. — Очите й бяха насълзени.

— Аз също се радвам — отговори й, разкъсван между ненавист към нея и болката от раздялата. Искаше да й се разкрещи, задето го бе изоставила на ЗЛО.

— Къде се изгубихте? — попита тя. — Как се добрахте до Денвър?

— Какво искаш да кажеш? Как така къде сме се изгубили? — попита объркано Томас. Тя го изгледа внимателно.

— Има доста неща, за които трябва да си поговорим.

— А ти къде се изгуби досега? — погледна я с присвити очи Томас.

— Не съм готова да… — Обидата изчезна от гласа й. — Очевидно е станало недоразумение. Виж, вчера голяма част от нашата група бе заловена от друг отряд ловци на хора. Вероятно вече са ги отвели и продали на ЗЛО. Сред тях беше и Пържитиган. Съжалявам.

В главата на Томас изплува образът на Пържитиган. Не знаеше дали би могъл да понесе загубата на още един приятел.

Миньо се присъедини към тях.

— Виждам, че си ухилена както винаги. Щастлив съм да се озова отново в слънчевото ти обкръжение.

Тереза се направи, че не го вижда.

— Том, скоро ще ни преместят. Моля те, нека поговорим. Насаме. Сега.

Томас се ненавиждаше, че всъщност иска да говори с нея, и се опита да прикрие желанието си.

— Плъха вече ме засипа с високопарни слова. Кажи ми, че не си на същото мнение като него и смяташ, че трябва да се върна в ЗЛО.

— Дори не зная за какво говориш. — Тя млъкна, сякаш се бореше с наранената си гордост. — Моля те.

Томас я разглеждаше няколко секунди неуверено. Бренда бе съвсем наблизо и по позата й виждаше, че не е радостна от появата на Тереза.

— Е? — подкани го Тереза. Тя махна с ръка. — И без това няма какво да се прави. Или си твърде зает, за да разговаряш с мен?

Томас едва се сдържа да не завърти очи. Посочи няколко свободни стола в ъгъла.

— Да идем там. Но побързай.