Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Един свидетел от първа ръка, когото трябва да разпита, е човекът, който е бил с Лай по време на убийството и е избягал. Когато се е върнал в Тива, той е разказал, че много разбойници са нападнали царската колесница от засада на пътя за Делфи и са убили Лай и колесничаря. Когато за пръв път предават на Едип разказа за смъртта на Лай, той е малко смутен в ролята си на съдия следовател: разказват му, че събитието е станало на един кръстопът, където се срещат три пътя, близо до Делфи; а той прекалено добре познава този кръстопът, този тесен път. Утешава го това, че макар да не знае кого точно е убил, знае това, че е бил сам, а „Лай е убит от разбойници“. Той разсъждава просто: „Много разбойници… следователно не съм аз. Тук има два различни случая. Аз срещнах един човек на колесница, който ме удари, а пък колесницата на Лай е била нападната от разбойници, това са два напълно различни случая.“
Затова Едип нарежда да доведат човека, който е присъствал на станалото, и се безпокои къде се е дянал този човек. Отговарят му, че онзи, след като се прибрал в Тива, после практически не е стъпвал в града, оттеглил се е на село и никакъв го няма. Странно. Трябва да го накара да дойде и да му зададе въпроса как точно е станало нападението. Довеждат този нещастен слуга на Лай. Едип в ролята си на следовател го притиска яко, но онзи не е по-словоохотлив от Тирезий. Едип му изтръгва с ченгел всяка дума, заплашва го с изтезания, за да проговори.
В този момент в Тива пристига чужденец от Коринт, преминал дълъг път. Той идва пред Йокаста и Едип, поздравява ги, пита къде е царят на града. Трябва да му извести тъжна новина: баща му и майка му, царят и царицата на Коринт, са починали. Осиротелият Едип страда. Но страданието му е смекчено от известна радост, защото ако Полиб е умрял, то Едип не би могъл да убие баща си, защото той вече е покойник. Няма да може и да спи с майка си, защото и тя е вече покойна. Този човек с така разкрепостена и свободна мисъл не е недоволен да установи, че оракулът е сгрешил. Пред този носител на лоши новини, който може би очаква, че Едип ще се завърне в Коринт, за да поеме царската власт, както се е предполагало, Едип се оправдава: било му е необходимо да напусне Коринт, защото му е предсказано, че ще убие баща си и ще легне с майка си. Пратеникът отвръща: „Не е било нужно да го правиш: Полиб и Перибея не са твои баща и майка.“ Едип е потресен и се чуди какво значи всичко това.
„Родителите ти не са ти родители“
Йокаста чува разказа на вестителя за това, че Едип е бил новородено дете, донесено в двореца и осиновено още от първите му дни от царя и царицата на Коринт. Той не е бил син на утробата им, а те са пожелали Коринт да бъде неговият град. Йокаста е зашеметена. Ако досега тя се е досещала отчасти, то сега за нея всичко е ясно. Тя напуска мястото на разговора и влиза в двореца. „Откъде знаеш това?“ — пита Едип вестителя. „Знам, отговаря той, защото аз самият връчих това дете на господарите си. Аз те донесох, теб, детето с пробития глезен. — Кой ти даде детето?“ — пита Едип. Вестителят разпознава сред присъстващите стария овчар, който някога е пасъл стадата на Лай и Йокаста, който именно му е поверил новороденото. Едип е в ужас. Овчарят отрича. Двамата с вестителя спорят: „Ама не си ли спомняш, ние пасяхме стадата на планината Китерон и тъкмо ти ми предаде детето.“ Едип усеща, че работата взема ужасяващ обрат. За момент си помисля, че е просто намерено дете, син на някоя нимфа или богиня, подхвърлен на онова място, което би обяснило изключителната му съдба. Той има една последна безумна надежда, но за събралите се старци истината излиза наяве. Едип се обръща към пастира на Лай и го подтиква да каже истината.
— Откъде беше взел това дете?
— От двореца.
— Кой ти го даде?
— Йокаста.
Сега вече не остава и сянка от съмнение. Едип разбира. Като луд се спуска той в двореца при Йокаста. Тя се е обесила на тавана с пояса си. Той я намира мъртва. С фибулите на дрехата й Едип си раздира очите, окървавява си двете очни ябълки.
Законен потомък на прокълнат царски род, отдалечен, а после завърнал се в родното си място, завърнал се не по права линия, а след като е бил отклонен от нея, той повече не може да гледа светлината, да вижда нечие лице. Той би искал и ушите му да оглушеят. Той би искал да го зазидат в пълна самота, защото е станал петно върху града. Когато се яви подобно бедствие, когато редът на годишните времена е нарушен, когато плодородието е отклонено от правия си закономерен път, значи има някакво петно, оскверняване, и това петно е той. Обещанието му го задължава — той е казал, че убиецът ще бъде позорно изгонен от Тива. Трябва да замине.