Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Децата на Едип
Когато Едип е сляп, омърсен, разказват, че двамата му сина се държат с него толкова недостойно, че и той на свой ред отправя към мъжкото си потомство проклятие, подобно на онова, което някога Пелопс е отправил към Лай. Казват, че преди той да бъде изселен от Тива, когато бил още в двореца, синовете му, за да се подиграят с него, показвали на слепия златната чаша на Кадъм и сребърната маса, която запазили за себе си, а на него подхвърляли отпадъците от жертвените животни, негодна храна. Разправят също, че го затворили в тъмна килия, за да го скрият като петно, което искали оттам насетне да остане скрито. И тъй, Едип тържествено проклина синовете си никога да не се разбират, всеки един от тях да иска властта, да се карат и бият за нея и да се унищожат взаимно.
Така и става. Етеокъл и Полиник, наследници на род, който не би трябвало да има продължение, ще бъдат обзети от взаимна ненавист. Двамата сина решават, че ще царуват на смени, по година, като се редуват. Етеокъл пръв започва царуването, но когато годината изтича, той заявява на брат си, че има намерение да си остане на трона. Отстранен от властта, Полиник заминава за Аргос и се връща с военния поход на Седемте срещу Тива, аргосците срещу тиванците. Той се опитва да си възвърне властта от брат си, разрушавайки Тива. В последния бой те се убиват един друг, всеки от тях става братоубиец. Няма повече Лабдакиди. Историята свършва тук, или пък се преструва, че свършва.
Този поход на Полиник срещу Тива е бил възможен само дотолкова, доколкото Адраст, царят на Аргос, е готов да го поведе, за да защити каузата на Полиник. За целта е било необходимо друг един гадател, Амфиарай, да подкрепи похода. Обаче този гадател знае, че този поход ще е гибелен, че сам той ще намери смъртта си в него и че всичко ще свърши с катастрофа. Какво прави Полиник? Напускайки Тива, той е взел със себе си някои от даровете, които боговете са дали на Хармония по време на сватбата й с Кадъм: огърлица и дреха. Той е заминал с тези два талисмана и ги е подарил на жената на Амфиарай Ерифила, при условие че успее да убеди мъжа си да престане да се съпротивлява на похода срещу Тива и подтикне Адраст да стори онова, което до този момент му е забранявал. Подкупващи дарове, злосторни дарове, също свързани с обещание, клетва. Защо гадателят отстъпва на съпругата си? Той е положил клетва, от която не може да се освободи: обещал е винаги да изпълнява желанията на Ерифила. Злосторни дарове, необратими клетви. Това, което вече е било налице на сватбата на Кадъм и Хармония, отново се проявява в потомството им и в крайна сметка довежда до това, че двамата братя се избиват взаимно.
Един официален метек
Що се отнася до Едип, той е изпъден от Тива. Воден от Антигона, той завършва живота си в земите на Атина, близо до атическия дем Колон. Оказва се на земя, където не би трябвало да се намира, при светилище на Ериниите, в което достъпът е забранен. Местните хора му нареждат да си замине: какво прави тоя просяк на свещена земя? Той е също толкова неуместен, както и азиатът Дионис с женската си премяна в Тива. Каква наглост — да възнамерява да се установи на място, от което дори не могат да го изгонят, защото нямат право да проникнат в него. Пристига Тезей; Едип му разказва бедата си, той предчувства, че краят му е близък и обещава, че ако Тезей го приеме, ще бъде покровител на Атина във възможни бъдещи конфликти. Тезей приема. Този човек, този тиванец, който отчасти носи наследствеността на родените от тиванската земя Посяти, но е потомък и на Кадъм и Хармония, е чужденец. Прокуден от родната си страна, той се е завърнал в нея, за да бъде отново позорно изгонен. Ето го в края на странствията му, без място, без връзки, без корен, един изгнаник. Тезей му дава гостоприемство; той не го прави гражданин на Атина, но му предлага статут на метек, metoikos — привилегирован метек. Той ще живее в тази земя, която не е негова, ще се настани на нея. Така че Едип извършва преход от тази божествена и прокълната Тива, от тази единна и разкъсана Тива към Атина: хоризонтален преход по повърхността на земята.
И тъй, Едип става официален атински метек. Това не е единственият преход, който прави: той също така ще стане подземен — ще го погълнат земните недра — и небесен, при олимпийските богове. От повърхността на земята той отива при подземното, но и при небесното. Той няма точно статута на полубог, герой покровител — гробът на героя е на агората, — а изчезва на едно тайно място, което знае само Тезей и което той поверява на всички, които ще упражняват царска власт в Атина, таен гроб, който е гаранция за военните успехи на града и за просъществуването му. И така, един чужденец е дошъл от Тива, настанил се е в Атина като метек, след това е изчезнал под земята, може би ударен от мълнията на Зевс. Той не се превръща в автохтонен, роден от почвата, за каквито се смятат гражданите на Атина, нито пък в gegeneis, изскочил в пълно въоръжение, готов за битка, от тиванската земя. Не, той прави прехода в противоположната посока. Пристигнал като чужденец, той напуска слънчевата светлина и се вкоренява в подземния свят на онова място в Атина, което не е негово, но на което той донася, в замяна на гостоприемството, което получава в края на страданията и преселенията си, сигурността на спасението в мир и съгласие: някакво заглъхнало ехо от обещанието, което е представлявала Хармония, когато боговете са я дали за съпруга на Кадъм, в далечните времена, когато е била основана Тива.