Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да пусна крака на КР.
— Имам друга идея — обади се ГУ.
И се наведе, сви се почти на две и сграбчи сключената около глезена му ръка на второто компи. После започна да се спуска по нея като човек, който пълзи по въже от горе на долу. Когато слезе достатъчно ниско, сграбчи рамото на ДД и се хвана за отворения люк. Орли помогна на изтощеното компи да влезе в кораба, докато КР последва примера на ГУ. След малко и трите компита се строполиха в хидрогския кораб.
Кото вече се бе втурнал към контролите в малката сфера и сега се опитваше да разбере как работи корабът.
— Използвахме вибриращи мембрани, за да отворим люка, но не си спомням как да го затворим!
— Цялата документация за контролите трябва да е в базата данни — обади се ГУ, като вече се изправяше. До непонятните кристални възли, използвани от хидрогите, за да управляват космическия съд, бе поставено скитническо аналитично оборудване. КР и ГУ съумяха бързо да намерят правилните системи и диамантеният люк с трясък се затвори.
Орли рухна на пода. Косата на господин Стайнман се вееше около главата му като пух от глухарчета. От ушите му бликнаха тънки струйки кръв, бялото на очите му бе почервеняло от кръвоизливи.
Навън се разнесе шумът от експлозията на втори варел с гориво, но те бяха в безопасност във вътрешността на прозрачната сфера.
— Крал Питър и инженерите на Ханзата са ни снабдили с достатъчно информация, за да можем, ако поискаме, да управляваме този кораб — обади се ГУ.
— Има и транспортал — добави ДД, — но лично аз нямам желание да мина през него, при положение че координатите на отсрещната страна не са ни известни. За да мога да го управлявам, ще ми трябва целият ми капацитет за памет, както и може би този на КР и ГУ. Да ви разкажа ли как…
— Не сега, ДД! — прекъсна го Орли.
— За мен никакъв транспортал — заяви господин Стайнман. — Предпочитам просто да излетим в космоса.
— Да изпробваме машините — обади се Кото. — КР и ГУ, можете да поемете кормилото.
Като използва течението на последния излизащ от лабораторията въздух, корабът с диамантен корпус се понесе нагоре през разбитите прозрачни плочи, които доскоро бяха оформяли тавана. Преносимата комуникационна система започна да вибрира от застъпващи се крясъци, обвинения и заповеди.
Щом се измъкнаха през разрушения покрив, пред очите им се откри чудесен изглед към полуосветения газов гигант, широките пръстени и отправилите се на лов кораби от ЗВС. Десетки кораби на Конфедерацията се стрелкаха напред-назад, опитваха се да защитят жилищните комплекси и главните административни сгради, но изглеждаха съвсем малобройни и дребни на фона на противника.
— Историята на Давид и Голиат не е правило, а изключение — отбеляза господин Стайнман. — В девет от десет подобни случая дребосъка просто го смазват.
43.
Тасия Тамблин
Докато ЗВС продължаваше да бомбардира корабостроителниците на пръстените, скитниците се евакуираха от многобройните скали и индустриални комплекси в орбита и се изпокриха. Клановете умееха да правят приготовления за кризисни ситуации — все пак имаха наистина богат опит в това отношение.
Тасия и Роб стояха един до друг в административната сграда, заобиколени от монитори и комуникационни връзки, предназначени за наблюдение на всекидневната дейност на корабостроителниците. Практически на всички екрани светеше червено. Десетки администратори трескаво бързаха да затворят докове, лаборатории и фабрики и насочваха всички работници към убежищата за спешни случаи.
Ланиан очевидно нямаше намерение да се държи разумно, каквото и да подсказваше глупавият оптимизъм на Роб.
— Генерале, моля ви, отговорете. Атакувате цивилни обекти. Прекратете огъня! Тези цели не представляват заплаха за вас.
Върху един от астероидите се стовари втора вълна язерни удари. Тасия изсумтя:
— Шиз, Бриндъл, наистина ли мислиш, че просто ще се обърне и ще избяга от хапливите ти коментари?
Роб изключи комуникационната връзка и се намръщи разочаровано.
— Не, но се почувствах по-добре, като изпуснах малко пара.
— Лично аз бих предпочела да пусна някой и друг изстрел. В митническата декларация пише, че имаме два товарни кораба на главния док, наскоро подобрени и пригодени за бойни. Какво ще кажеш аз да взема единия, а ти — другия?
— Добра идея.
— Впрочем теб кой те направи командир? — поинтересува се тя.
Той потупа униформата на рамото си, сякаш изтръскваше въображаеми ширити.
— Измислих си го. Реших, че няма да възразиш, особено като се има предвид, че си ми висшестоящ.
— Страхотен начин за управление на армия — отсъди Тасия, докато тичаха по коридорите. Високоговорителите продължаваха да повтарят изискването на Ланиан за безусловна капитулация, докато накрая един отвратен инженер не извади жиците на интеркома и накара проклетия самохвалко да млъкне.