Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
Макар че бях сънувал това място няколко пъти, пак ми беше трудно да се ориентирам в лабиринта от проходи. Тичах по коридори, обсипани с кости, покрай зали, пълни с овчи кожи и големи статуи на овце — несъмнено произведения на Медуза. Имаше и тениски с овце, големи туби с ланолин, кожени палта, плетени вълнени чорапи и шапки с овнешки рога. Когато намерих помещението със стана, Гроувър се беше свил в ъгъла и се опитваше да пререже въжетата на Клариса.
— Няма смисъл — въздъхна тя. — Това въже е по-здраво от желязо!
— Потърпи още няколко минути!
— Стига, Гроувър! — избухна тя. — Мъчиш се с него от часове!
В този момент ме видяха.
— Пърси? — възкликна Клариса. — Не се ли взриви с кораба?
— И аз се радвам да те видя. Не мърдай, сега ще…
— Пърсииии! — изблея Гроувър и ми се хвърли на врата. — Значи си ме чул! И дойде!
— Да, приятелю — отвърнах. — Нямаше как да не дойда.
— Къде е Анабет?
— Отвън. Нямаме време за разговори. Клариса, не мърдай.
Извадих Въртоп и прерязах въжетата. Тя се изправи сковано и разтри китките си. Изгледа ме мрачно, след това сведе очи към земята и измърмори:
— Благодаря.
— Пак заповядай — отвърнах. — Имаше ли още някой с теб в спасителната лодка?
Клариса премига изненадано.
— Не. Само аз. Всички други на борда на „Бирмингам“… Дори не подозирах, че и вие сте оцелели.
Наведох глава. И последната ми надежда да видя Тайсън жив беше попарена.
— Добре. Да вървим. Трябва да помогнем…
В пещерата отекна страшен тътен, последван от писък. Анабет крещеше с всички сили. Явно бяхме закъснели.
Петнайсета глава
Никой взима Руното
Хванах Никой! — изрева доволно Полифем.
Прокраднахме се до входа на пещерата и видяхме как широко ухиленият циклоп е стиснал юмрук във въздуха. Чудовището разтърси ръка, на земята отхвръкна бейзболна шапка и в юмрука се появи Анабет, провесена надолу с главата.
— Ха! — извика циклопът. — Гадно невидимо момиче! Станахте вече две! Но след като ще взема за жена онази, цапнатата в устата, ти оставаш за скарата! Ще те изпека с резенчета манго!
Анабет вяло се съпротивляваше. Виждаше се голяма рана на челото. Очите й бяха изцъклени.
— Ще се опитам да го преборя — прошепнах на Клариса. — Корабът е от другата страна на острова. Вие с Гроувър…
— Няма да стане! — обадиха се двамата в един глас. В бърлогата на циклопа Клариса беше намерила копие с връх от овнешки рог, а Гроувър се беше въоръжил с една бедрена кост от овца — тя очевидно не му беше по сърце, но въпреки това я стискаше здраво като боздуган.
— Ще го нападнем заедно — изръмжа Клариса.
— Точно така — обади се Гроувър и премига смаяно, сякаш не можеше да повярва, че е на едно мнение с нея.
— Добре — въздъхнах аз. — В такъв случай ще го атакуваме във формация „Македония“.
Те кимнаха. Все пак се бяхме обучавали в един и същи лагер. Много добре знаеха какво имам предвид. Те двамата трябваше да се промъкнат отстрани и да нападнат по фланговете, докато аз привличах вниманието му към себе си. Крайният резултат едва ли щеше да е много по-различен — вместо само аз, сега щяхме да загинем всички, — но въпреки това им бях благодарен за помощта.
Вдигнах меча си и извиках:
— Ей, грознико!
Циклопът се извъртя към мен.
— Още един! Ти пък кой си?
— Пусни приятелката ми. Аз ти говорех преди малко.
— Ти ли си Никой?
— Точно така, миризлива бъчва сополи такава! — Не звучеше толкова добре като обидите на Анабет, но не успях да измисля друго. — Аз съм Никой и се гордея с това! Пусни приятелката ми и ела да ти избода окото отново!
— Гррр! — изръмжа той.
Добрата новина: наистина пусна Анабет. Лошата: тя падна на главата си върху скалата и се просна безжизнена като парцалена кукла.
И още една лоша новина: Полифем се спусна към мен — стотици килограми вонящ циклоп, с когото трябваше да се справя само с един малък меч.
— За Пан! — изскочи отдясно Гроувър и хвърли костта, която отскочи от челото на чудовището, без дори да го одраска. Клариса се втурна отляво и забучи копието в земята с върха нагоре, така че великанът да го настъпи. Той изрева от болка, а Клариса се изтъркаля настрани, за да не я стъпче. Циклопът измъкна копието от петата си, все едно беше трън, и продължи към мен.
Пристъпих напред с Въртоп.
Чудовището посегна към мен. Претърколих се настрани, забих острието в бедрото му.
Надявах се това да е достатъчно, за да се изпари пред очите ми, но той беше твърде голям и силен.
— Издърпай Анабет! — заповядах на Гроувър.
Той изтича към нея, като по пътя грабна падналата шапка-невидимка, а двамата с Клариса останахме да задържим вниманието на Полифем.