Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
Не можех да отрека, че Клариса беше смела. Не се спираше нито за миг. Циклопът се опитваше да я сграбчи, да я стъпче, да я ритне, но тя винаги му се изплъзваше. И при всяка нейна атака аз се възползвах от отворилата се пролука и пробождах чудовището в стъпалото, глезена или ръката.
Но нямаше да издържим дълго. Накрая щяхме да се изморим или Полифем щеше да извади късмета и да ни хване. Можеше да ни убие с един удар.
С периферното си зрение видях как Гроувър носи Анабет към въжения мост. На негово място бих избрал друг маршрут, предвид хищните овце от другата страна на пропастта, но в момента там като че ли беше по-безопасно, отколкото тук. Изведнъж ми хрумна идея.
— Отстъпваме! — извиках на Клариса.
Тя отскочи настрани и юмрукът на циклопа смачка маслиновото дръвче до нея.
Хукнахме към моста. Полифем беше по петите ни. Заради множеството рани куцаше, но иначе явно бяхме успели само да го раздразним и ядосаме.
— Ще те хвърля на овцете да те изядат! — закани се той. — Хиляди проклятия за Никой!
— По-бързо! — подканих Клариса.
Спуснахме се надолу по хълма. Мостът беше единственият ни шанс. Гроувър тъкмо беше стъпил от другата страна и слагаше Анабет на земята. Трябваше да успеем да прекосим пропастта, преди великанът да ни е настигнал.
— Гроувър! — извиках. — Вземи ножа на Анабет!
Той се обърна, зърна връхлитащия циклоп и очите му ужасено се ококориха, но въпреки това кимна — беше се досетил какъв беше планът ми. С Клариса се затичахме по моста и Гроувър започна да реже въжетата.
Едното се скъса със силно „хряс“.
Полифем затрополи зад нас и мостът се затресе от тежестта му.
Половината въжета вече ги нямаше. С Клариса с един скок се озовахме до Гроувър. Замахнах с всичка сила с меча и прерязах останалите.
Мостът пропадна в пропастта и циклопът изрева… победоносно, тъй като стоеше до нас.
— Не успя! — извика тържествуващо той. — Никой не успя!
Клариса и Гроувър се изправиха срещу него, но той ги повали с леко махване на ръка, все едно бяха досадни мушици.
Гневът ми нарасна. Не можех да повярвам, че бях стигнал чак дотук, че бях загубил Тайсън и бях изстрадал толкова, само за да се проваля сега — и то заради едно огромно глупаво чудовище с поличка и светлосиньо наметало, съшито от смокинги. Никой не можеше да се държи така с приятелите ми! Не, исках да кажа никой, а не Никой. Както и да е, сещате се.
Изведнъж ме изпълни невероятен прилив на енергия. Вдигнах меча си и атакувах, забравил за разликата в силата ни. Пронизах циклопа в корема. Той се преви на две и аз стоварих дръжката на меча в носа му. Ръгах, сечах и удрях в несвяст и когато накрая се опомних, Полифем лежеше замаян по гръб, а аз бях стъпил на гърдите му и върхът на меча беше на сантиметри от окото му.
— Оооо! — изстена той.
— Пърси! — ахна Гроувър. — Как…
— Недей, моля те — примоли се жално циклопът. От носа му течеше кръв. От полуослепеното му око се търкулна сълза. — Агънцата ми се нуждаят от мен. Само се опитвах да защитя агънцата си!
Разхлипа се като дете.
Бях победил. Оставаше да нанеса последния удар.
— Убий го! — извика Клариса. — Какво чакаш?
Полифем продължаваше да хленчи сърцераздирателно… досущ като Тайсън.
— Той е циклоп — обади се Гроувър. — Не можеш да му имаш вяра!
Знаех, че е прав. Анабет би казала същото.
Полифем изхлипа отново и изведнъж осъзнах, че той също беше син на Посейдон. Като Тайсън. И като мен. Нима можех да отнема живота му?
— Дошли сме за руното — рекох. — Съгласен ли си да ни го дадеш?
— Не! — изкрещя Клариса. — Убий го!
Чудовището заподсмърча.
— Красивото ми руно. Най-голямото ми богатство. Вземи го, жестоки човече. Вземи го и си върви в мир.
— Не мърдай оттук — рекох. — Едно рязко движение и…
Полифем кимна.
Отстъпих настрани и бърз като кобра, циклопът ме бутна на ръба на пропастта.
— Глупави простосмъртни! — изрева той и се изправи. — Да ви дам да вземете руното ми?!? Ха! По-скоро ще ви изям!
Великанът отвори огромната си уста и аз си помислих, че прогнилите му кътници ще са последното, което щях да видя на този свят.
В следващия миг нещо профуча над главата ми и се чу тежко „туп!“.
Камък с големината на баскетболна топка влетя в гърлото на Полифем — страхотна тройка, право в коша. Циклопът се задави и се опита да преглътне горчивия хап. Политна назад, но нямаше накъде да отстъпва. Кракът му се подхлъзна, скалата поддаде и Полифем заразмахва ръце като кокошка, която се мъчи да полети, но това с нищо не му помогна и той изчезна в пропастта.