Градът на мрака

Дризт притича покрай един остър завой, после право надолу по едно широко пространство, оградено от разбити стени. Сега не се чуваше ехо, само ненаситната глъч на чудовищата и приглушените стенания на детето.

Острият слух на младежа долавяше всеки звук от следващия го патрул. А щом вторият син на До’Урден можеше да ги чуе, значи и клюнестите изчадия ги бяха усетили със сигурност. Но Дризт нямаше да се откаже от това страшно и неотложно начинание. Той се покатери на една каменна тераса, издигаща се десет фута над земята, и продължи по нея — надяваше се тя да се простира до самия край на коридора. Когато се промъкна покрай последния завой, едва различи топлината на зверовете през костните им брони, през черупките, чиято температура се равняваше почти на тази на камъка.

Успя да преброи пет чудовища. Две се бяха облегнали на стената и наблюдаваха коридора, а другите три се намираха по-далеч — в една задънена ниша и се забавляваха с плачещото същество.

Дризт се въоръжи с цялото си търпение и продължи надолу по терасата като се промъкваше така тихомълком, както покрай стражите в Академията. Изведнъж видя принцесата, която лежеше просната върху крака на едно от ужасяващите двуноги. Повдигането на гърдите й докато хлипаше му подсказа, че е жива. Мрачният елф нямаше намерение да напада зверовете. Надяваше се, че ще може да се прокрадне незабелязано и да спаси принцесата.

Тогава откъм завоя се зададе патрулът и Дризт трябваше да стори нещо.

— Пазачи! — изкрещя той, за да ги предупреди и вероятно успя да спаси живота на първите четири елфа от групата.

Вниманието на младия До’Урден светкавично се насочи към раненото дете. Едно клонесто изчадие беше вдигнало тежкия си, завършващ с огромни нокти, крак и се канеше да стъпче принцесата.

Чудовището беше два пъти по високо от Дризт и може би пет пъти по-тежко. Цялото бе покрито с твърда черупка, крайниците му бяха огромни и завършваха с извити нокти, а главата му се красеше от дълъг и здрав заострен клюн. За да стигне до момичето, мрачният елф трябваше да премине през три такива изчадия.

Но в този ужасен и критичен момент Дризт не можеше да се тревожи за тези неща. Беше изпълнен със загриженост за детето и това надделя над страха от опасността, изпречила се на пътя му. Младежът беше мрачен войн, обучен и подготвен за битка, докато детето беше безпомощно и беззащитно.

Две от клюнестите изчадия се втурнаха към каменната тераса, а Дризт само това и чакаше. Той се изправи на крака, прескочи ги и се приземи право върху третото. То съвсем забрави за детето, когато ятаганите на младежа се стовариха безмилостно върху човката му и разбиха лицевата му броня — мрачният елф искаше на всяка цена да пробие черупката на чудовището.