Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— Живеем в жесток свят — каза Дайнин.
— Сами го правим такъв — отвърна младият До’Урден.
Не искаше да спира да говори. Искаше да спомене и Кралицата на Паяците, и цялата аморална религия, която трябваше да осъжда такива убийствени и коварни постъпки, но въпреки всичко здравият разум надделя и Дризт залази мълчание. Собственият му брат искаше да го убие! Едва сега осъзнаваше това и не само него — лицемерният Дайнин нямаше да се поколебае и при първа възможност щеше да настрои жриците на дома До’Урден против него.
— Трябва да се научиш — каза отново с премерен глас първият син, — да приемаш реалността, която те заобикаля. Трябва да се научиш как да разпознаваш враговете си и как да ги побеждаваш.
— Целта оправдава средствата — промълви Дризт.
— Мотото на един истински войн! — със зловещ смях отвърна Дайнин.
— Нашите врагове мрачни елфи ли са?
— Ние сме мрачни войни! — заяви строго учителят. — Правим всичко по силите си, за да оцелеем.
— Както си постъпил ти в нощта на моето раждане — каза младежът, а в смирения му тон не се усещаше и следа от оскърбителни нотки. — Проявил си достатъчно хитрост, за да се измъкнеш безнаказано.
Отговорът на Дайнин, макар и типичен за него, нарани дълбоко младият До’Урден:
— Това никога не се е случвало.
15
Тъмната страна
— Аз съм Дризт…
— Знам кой си — отвърна ученикът-магьосник — ръководителят на Дризт в Сорсъри. — Репутацията ти ни е добре известна. Почти всички в Академията са чували за теб и за невероятните ти умения да боравиш с оръжие.
Леко притеснен, вторият син на До’Урден се поклони ниско.
— Е, тези умения няма да ти послужат тук — продължи магьосникът. — Аз съм избран, за да те посветя в тънкостите на магията, в тъмната страна на магията — така ги наричаме тук. Това ще бъде изпитание за твоя ум и твоята смелост и никакви оръжия няма да ти помогнат. В магията се крие същинската сила на нашия народ!
Дризт изтърпя лекцията, без да го прекъсне. Знаеше, че тънкостите, с които този млад мрачен елф така се гордееше, също бяха много необходими за един истински боец. Физическите качества играеха второстепенна роля в бойния стил на младия До’Урден. Той печелеше благодарение на силната си воля и добре обмислените ходове — всичко, което магьосникът смяташе, че се постига, само ако владееш магията.
— През следващите няколко месеца ще ти покажа много чудеса — продължи възпитаникът на Сорсъри, — магически предмети, за които едва ли вярваш, че съществуват, и заклинания със сила, простираща се отвъд всичко, което си виждал!
— Мога ли да узная името ти? — попита Дризт като се опитваше да звучи впечатлен от ученика и неговата славна, безспирна реч.
Вторият син на До’Урден беше научил доста за магьосничеството от Закнафейн, и най-вече за слабостите, присъщи на магьосниците. Полагаше им се висок пост в обществото на мрачните елфи — над тях стояха само жриците на Лот — защото заклинанията им се използваха във всички ситуации, с изключение на военните. Притежателите на магическа сила можеха да палят огъня в Нарбондел, да украсяват домовете с вълшебни светлини.
Закнафейн не уважаваше магьосниците. Те убиваха бързо и от голямо разстояние, но ако се приближиш към тях — трудно можеха да се защитят от елмазните остриета, така учеше Дризт Повелителят на меча.
— Масой — отвърна ученикът. — Масой Хюнет от дома Хюнет. Сега започнах тринайсетата и последна година от моето обучение. Скоро ще ме признаят за пълноправен магьосник на Мензоберанзан и ще се ползвам с всички привилегии, полагащи се на този пост.
— Поздравления тогава, Масой Хюнет — каза Дризт. — На мен също ми остава само една година в Академията. Нашето обучение — на бойците — трае само десет години.
— Имате по-малко способности за развиване — побърза да отбележи Масой. — Магьосниците се обучават в продължение на трийсет години, преди да се дипломират и да започнат да практикуват занаята си.
Дризт отново понесе безмълвно обидата. Искаше да приключи с тази фаза от обучението си, после да завърши годината и веднъж завинаги да се махне от Академията.
Шестте месеца, които вторият син прекара в Сорсъри под напътствията на Масой бяха най-приятните от целия му престой в Академията. Не, че Дризт харесваше Хюнет. Бъдещият магьосник не пропускаше удобен случай да му покаже колко неспособни са истинските воини — сякаш постоянно се съревноваваше с него, сякаш го подготвяше за предстоящ сблъсък. Младият боец, както обикновено, свиваше рамене и забравяше оскърбленията, опитваше се да се съсредоточи повече върху уроците си.