Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Това беше неговата арена. Тук младежът се чувстваше най-добре и беше готов да приема предизвикателства. След два часа бяха останали само петима ученици, а след още два — прекарани в игра на котка и мишка — само Дризт и Берг’инйон Баенре.
Младият До’Урден излезе на открито в пещерата.
— Излез, Баенре! — извика той. — Нека се бием с чест, тук на открито!
Дайнин го наблюдаваше от едно от мостчетата и не можеше да повярва на очите си.
— Той се отказа от всичките си преимущества — изкоментира Хатч’нет, застанал до първия син на До’Урден. — Той е по-добър с мечовете, което ще притесни Берг’инйон и ще го накара да се почувства несигурен в действията си. Сега брат ти стои там и открито заявява позицията си.
— Не е поумнял много — измънка Дайнин.
Повелителят забеляза как Берг’инйон се промъква покрай един сталагмит — няколко ярда зад Дризт.
— Скоро ще разберем.
— Страх ли те е? — изкрещя Дризт в мрака. — Ако наистина заслужаваш първото място, както твърдиш, тогава излез и се изправи срещу мен. Докажи думите си, Берг’инйон Баенре или не ги изричай повече!
Младежът усети движение зад гърба си и се претърколи настрана.
— Съревнованието изисква много повече от игра с мечовете! — изкрещя синът на дома Баенре като излизаше, а очите му блестяха, тържествуващи от предимството, което си бе спечелил.
Тогава Берг’инйон се препъна в лентата, опъната от неговия противник, и падна по очи. На секундата Дризт се озова до него и опря острието на дървения ятаган в гърлото му.
— Знам, научих и това — злобно отвърна Дризт.
— И победителят е До’Урден — заяви Хатч’нет и освети в синя светлина лицето на победения син на дома Баенре. — Първите синове трябва много да се пазят, ако по-малките им братя имат такива умения — напомни учителят на Дайнин и стопи усмивката му.
Дризт не се гордееше толкова с победата си тази година, колкото с уменията си, който се подобряваха с всеки изминал ден. Упражняваше се винаги, когато му останеше малко свободно време. А с всяка изминала година работата му намаляваше — най-младите ученици имаха най-много задължения — и той прекарваше все повече време в тренировки. Отдаваше се на танца с оръжията, на хармонията на движенията си. Ятаганите се превърнаха в единствените му приятели и той вярваше само на тях.
На третата година Дризт отново спечели Голямата битка; на четвъртата също — въпреки заговорите срещу него. Учителите разбраха, че никой от съучениците му няма да успее да го победи и на следващата година той се състезаваше в по-горен клас. Победи и тях — учениците, прекарали в Тиер Брех три години повече от него.
Академията, издигаща се над всичко останало в Мензоберанзан, имаше собствена организация. Дризт беше развил таланта си дотолкова, че вече не се вместваше в рамките на тази организация; но това нямаше да намали срока на неговото обучение. Като боец той щеше да прекара десет години в Тиер Брех, което не беше много в сравнение с трийсетте години обучение на магьосниците в Сорсъри или с петдесетте — на жриците в Арах-Тинилит. Войните постъпваха в Академията на двайсет години, магьосниците — на двайсет и пет, а жриците трябваше да изчакат, докато навършат четирийсет.
Първите четири години в Мелей-Магтеър се посвещаваха на боравенето с оръжия, на единоборството. През този период учителите на Дризт почти не успяха да му покажат нищо ново — Закнафейн го беше научил на всичко.
След това уроците станаха по-трудни. Младите мрачни елфи се обучаваха две години на военна техника в група, съставена само от бойци, а през следващите три — упражняваха натрупаните знания, техники и умения — в сражения заедно с магьосници и жрици и срещу тях.
Последната година в Академията беше за обогатяване на знанията на бойците. През първите шест месеца се учеха основни неща за боравенето с магия в Сорсъри, а през другите шест учениците се подготвяха за своето дипломиране под ръководството на жриците от Арах-Тинилит.
Там се наблягаше на реториката — лекциите за възприятията, ценени толкова много от Кралицата на Паяците, се повтаряха до втръсване, заедно с лъжите за омразата, която поддържаше хаоса в живота на мрачните елфи и ги правеше лесно управляеми.
Академията се превърна в предизвикателство за Дризт, в лична класна стая — в рамките на недостижимия танц на неговите ятагани. С тези две остриета, младежът изграждаше непроходими елмазени стени, прикриващи го от неправдите, които виждаше около себе си, от думите, които можеха да отровят сърцето му. Академията беше убежище за нестихващия стремеж и лъжата; беше като извор на ненаситната, всепоглъщаща жажда за власт, белязала живота на всички мрачни елфи. Но Дризт си беше обещал, че ще напусне това място неопетнен.