Градът на мрака

— Не! — изкрещя Дризт и се втурна напред, но беше запратен към стената от нападналия го звяр.

Така, без да може дори да помръдне, той с ужас видя как другото клюнесто изчадие сложи край на детските писъци.

Решителността в очите на младия До’Урден отстъпи място на гнева. Чудовището, което беше по-близко до него, се втурна напред — искаше да размаже Дризт за стената. Мрачният елф се досети за намеренията му и дори не се отдръпна. Вместо това той вдигна ятаганите над раменете си, насочи ги с остриетата напред и притисна дръжките им здраво към стената.

Звярът, тежащ осемстотин паунда, така се беше засилил, че дори костната броня не можа да го опази от елмазените остриета. Той затисна Дризт в камъка, а ятаганите се врязаха в корема му.

Отскочи назад, в опит да ги измъкне от тялото си, но не можа да избегне яростта на младия До’Урден. Дризт ядно изви забодените мечове, после се отблъсна от стената със силата на гнева си и събори огромното чудовище на земята.

Две от клюнестите изчадия бяха мъртви, едно от тези, които охраняваха коридора, беше повалено, но това не успокояваше Дризт. Съществото, убило принцесата, се беше надвесило над него, докато той отчаяно се опитваше да извади ятаганите си от трупа на последната си жертва. И този път измъкване нямаше.

В същия момент пристигна и вторият патрул. Дайнин и Берг’инйон се втурнаха в нишата по същата каменна тераса, която бе използвал Дризт. Клюнестото изчадие се извърна към тях, точно когато отличните бойци се нахвърлиха отгоре му.

Младият До’Урден не обръщаше внимание на болезнената рана, зееща на гърба му, нито на счупените си ребра. Едва си поемаше дъх, но и това не беше от значение. Той успя да измъкне един от ятаганите си и нападна чудовището в гръб. Притиснато от тримата бойци, клюнестото изчадие беше повалено за миг.

Най-накрая тунелът беше разчистен — пазачите бяха мъртви — и мрачните елфи нахлуха в нишата. Само един ученик беше загинал в битката.

— Принцеса от дома Барисън’дел’армго — промълви един войн от патрула на Дайнин, загледан в трупа на детето.

— На нас ни казаха, че е от дома Баенре — отбеляза друг от групата на Хатч’нет.

Дризт забеляза противоречието.

Берг’инйон Баенре се втурна към тялото, за да провери дали наистина най-малката му сестра е станала жертва на чудовищата.

— Не, не е от Баенре — с неприкрито облекчение промълви той и продължи да разглежда трупа.

Изведнъж се засмя:

— Дори не е принцеса!

Дризт наблюдаваше сцената с любопитство и най-вече със спокойствието и коравосърдечието на своите съученици.

Друг мрачен елф потвърди думите на Берг’инйон:

— Момче е! — заяви той. — Но от кой дом?

Повелителят Хатч’нет се приближи към мъничкото телце и се протегна, за да свали кесийката от врата на детето. Изпразни съдържанието й в шепата си и видя символа на по-низш дом.

— Бездомно дете — изгубило се е — засмя се той, хвърли празната кесийка на земята и прибра символа в джоба си. — Не е благородник.

— Справихте се добре — побърза да добави Дайнин, обръщайки се към учениците, — само с една жертва. Връщайте се в Мензоберанзан и се гордейте с постигнатото днес.

Вторият син на До’Урден удари ятаганите си един в друг в знак на протест.

Повелителят Хатч’нет не му обърна внимание.

— Стройте се и поемайте обратно — нареди той на мрачните елфи. — Представихте се отлично, с изключение на теб — учителят погледна ядосания Дризт и го накара да спре. — Не мога да отрека факта, че повали две от изчадията и ни помогна с третото — сгълча го той, — но изложи съучениците си на опасност с глупавото си перчене!

— Но аз ви предупредих за пазачите — измънка Дризт.

— По дяволите, бил ни предупредил! — изкрещя Хатч’нет. — Ти се хвърли напред без нареждане! Пренебрегна общоприетия ред в битката! Поведе ни наслуки! Виж трупа на своя съученик! — беснееше учителят и посочи тялото в коридора. — Изцапа ръцете си с неговата кръв!

— Исках да спася детето — оправда се младежът.

— Всички искахме да спасим това дете! — отвърна Хатч’нет.

Дризт не беше много убеден в това. Какво правеше едно дете само в тези тунели? А тези клюнести изчадия, толкова рядко срещани в околностите на Мензоберанзан; как така се появиха точно там, за да се сблъскат с „тренировъчните патрули“? Изглежда толкова нагласено, мислеше си Дризт. Тунелите по-далеч от града гъмжаха от истински патрули, съставени от опитни бойци, магьосници и дори жрици.

— Знаехте какво имаше в края на тунела — спокойно промълви младият мрачен елф и с присвити очи изгледа своя учител.

Дризт усети ударът, нанесен право в раната на гърба му, сви се от пронизващата болка и едва не загуби равновесие. Успя да се обърне и видя погледът на Дайнин, вторачен в него.

— Дръж си глупавия език зад зъбите — предупреди го със злобен шепот първият син на До’Урден, — за да не ти го отрежа!