Градът на мрака

— Ти си го видял? — попита Алтън, барабанейки нервно с пръсти по малката масичка.

Беше накарал най-младите ученици от Сорсъри да ремонтират стаята му, най-високо разположената в личните му покои, но следите още личаха по каменните стени — последиците от огнената мълния, която бе призовал.

— Да, видях го — отвърна Масой. — Чух и за уменията му да борави с оръжие.

— Осми в класа след Голямата битка — доста добро постижение — отбеляза Безликият.

— Всички казват, че е могъл да завърши първи — сподели чиракът. — Един ден сигурно ще претендира за тази титла. Ще го следя отблизо.

— Няма да доживее, за да я заслужи! — обеща Алтън. — Домът До’Урден възлага големи надежди на младия Дризт с лилавите очи и аз взех решение — ще си отмъстя първо на него. Смъртта му ще накара тази предателка — матрона Малис да страда!

Масой усети, че се задават неприятности и веднъж завинаги реши да сложи край на всичко това.

— Да не си го докоснал! Дори няма да се приближаваш до него.

— Чакам от две десетилетия… — започна учителят, а злобата в гласа му не стихваше.

— Ще почакаш още няколко — отвърна Масой. — Напомням ти, че прие предложението да се присъединиш към дома Хюнет. Такъв съюз изисква подчинение. Матрона СиНафей — нашата матрона-майка — ме натовари със задачата да се заема с Дризт До’Урден и аз ще се подчиня на волята й.

Алтън се облегна на стола, обхвана с крехката си длан останките от брадичката си и внимателно започна да обмисля думите на своя съучастник.

— Матрона СиНафей има план, който ще задоволи цялата жажда за отмъщение, която си изпитвал някога — продължи ученикът. — Но сега те предупреждавам, Алтън ДеВир — изръмжа той и подчерта фамилията на Безликия, която не беше Хюнет. — Ако обявиш война на До’Урден или, ако извършиш каквото и да е злодеяние срещу тях без одобрението на матрона СиНафей, ще си навлечеш гнева на дома Хюнет. Ще те провъзгласим за убиец и самозванец и ще те накажем по всеки възможен начин, позволен от управляващия съвет!

Алтън не можеше да пренебрегне заплахата. Той беше крадец и нямаше свое семейство, освен Хюнет, което го бе осиновило. Ако матроната се настроеше срещу него, той нямаше да си намери съюзници.

— Какъв е планът на СиНафей… матрона СиНафей…, какво ще прави с дома До’Урден? — спокойно попита той. — Кажи ми какво ще е отмъщението, за да мога да преживея мъчителните години, които ще прекарам в очакване.

Масой знаеше, че в този момент трябва да е много внимателен. Матроната не му забрани да говори с Алтън за бъдещите им действия, но ако бе искала вятърничавия учител да знае за тях, щеше да му ги съобщи сама.

— Да кажем, че дома До’Урден става все по-могъщ и ще продължава, докато не се превърне в истинска заплаха за всички управляващи семейства — Масой изпитваше такова удоволствие; обичаше интригите преди започването на война. — Вземи, например, падането на дома ДеВир — нападение изпипано до последната подробност, без оставени следи. Много от благородниците на Мензоберанзан щяха да спят спокойно, ако… — изведнъж той замълча — реши, че не е необходимо да казва повече.