Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
Щом продиктува адреса в програмното управление на таксито, то мигом се вдигна и безшумно и рязко се застрелка като водно конче над нощните реки-улици. Тая забравена от него институция се оказа съвсем наблизо, а той не бе знаел това. Но пък и сградата с нищо не се набиваше в очи, освен с малките си размери в сравнение с околните жилища. Вероятно всичките й функции се осъществяваха в подземни етажи, защото от един изход изпод земята изпълзяха две еднакви малки коли тъкмо когато той напускаше таксито. Те веднага набраха скорост и отфучаха нанякъде. И в двете седеше по една жена, която му заприлича на Миранда.
Да, посланичките на ДУПС нямаха право да се движат из улиците пеш или с обществения превоз. Онова с парка и откъснатото цвете наистина беше сантиментална измишльотина, но Миранда все пак я изигра добре. Толкова добре, че и сега, когато му се стори да я зърва в двете коли едновременно в него изригна един собственически бяс, какъвто не бе подозирал у себе си.
Човекът, който отвори на неприличното му звънене, вече бе заразен от тревогата му.
— Какво има, какво се е случило?
— Търся една жена, Миранда! Току-що се е върнала. От моя адрес.
— За такива неща не можем… — опита се онзи да го спре, но той го избута грубо и влезе в коридора.
— Трябва да я намеря. Вие кой сте?
— Дежурният оператор. Минете оттук наляво, при нашия психосексолог, той по-добре ще ви помогне от мен — каза младият мъж с една дискретна усмивка. Навярно не за пръв път нахълтваха такива пощръклели мъже при него посред нощ.
— Казах ви, че търся една жена…
— Защо не я повикате отново, по същия код?
— Защото… — извика той, като оглеждаше вратите, зад някоя от които може би се намираше Миранда. — Трябва лично да я намеря.
— Вероятно е вече на друг адрес — рече по-предпазливо операторът. — Тук се работи бързо. А аз не мога да ви помогна. Нито имената им знам, нито как изглеждат, нито къде ходят. Всичко правят компютрите, заради запазване на тайната, знаете това.
Ако беше го знаел, нямаше да бъде сега тук.
— Сигурно не е. Аз веднага тръгнах след нея. С въздушно такси. Къде седят те, покажете ми!
Операторът дразнещо се развесели от напоритостта му.
— По това време никъде не седят, постоянно са в движение. Сигурно е в дезинфекционното, щом, както казвате, току-що се е върнала. Но ако имате някаква оплакване…
— Къде — изтръпна той. — Какво дезинфекционно?
Операторът го хвана с дружеско превъзходство за лакътя.
— Елате, ще ви покажа. При нас всичко върви безупречно, сам ще се уверите. Макар техниката ни да е поостаряла вече, поддържаме я, стараем се.
Въведе го в малко помещение, чиито две стени бяха покрити с апаратури, с екранчета, с копчета и шалтери. Всичко по тях живееше своя напрегнат, но безшумен електронен живот. Мигаха зелени, червени и жълти светлини, пробягваха разноцветни начупени светкавици, сякаш родени от сблъсъка на бушуващите по разните адреси страсти.
— Тук е съсредоточен целият процес — каза му разбъбрилият се вече оператор; вероятно скучаеше сред тези апаратури, които безупречно си гледаха работата. — Както виждате, безнадеждно е да разпитваме тези наши мили другарчета. Те работят само с кодове. Заповядайте!
Той отвори втората врата на операторския си кабинет.
— Забранено е да се влиза, но за вас ще направя изключение.
Намираха се в друг, по-къс коридор, чиято насрещна врата изглеждаше бронирана. На ключалката й дори висеше пломба, която отваряха навярно само специалистите при някоя повреда. Встрани от вратата обаче фосфоресцираше, бледо от вътрешното осветление, едно кръгло прозорче — като люк на херметическа кабина.
— Оттук можете да надникнете в дезинфекционното.
Историкът на нравите погледна, дръпна се, пак погледна и се вкамени пред дебелото синкаво стъкло.
Вътре, направо на белия под, лежаха четири голи Миранди. По-скоро: труповете на четири Миранди с изцъклени очи, с раззината уста, с разчекнати крака. Само еднакво дългите и еднакво червените коси сякаш лекичко се поклащаха от някакво въздушно течение.
— Суха дезинфекция — рече операторът в тила му. — Газът прониква навсякъде в тялото, а освен това ги и изсушава, защото най-напред са минали, разбира се, през мократа дезинфекция. Оттук отиват в следващото помещение, него обаче нямам право да ви покажа. Там автомат им поставя нови девствени ципи. Чак след това влизат в програмна зала, където друг компютър моделира лицата им и ги програмира според поръчката на клиента. Получават и съвсем нови дрехи. И нищо не се докосва от човешки ръце! Предполагам, че не идвате все пак с някакви оплаквания, нали?