Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)
- Автор: Дилов Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)». Краткое содержание книги:
Лекарят отново се позасмя — много предпазливо, за да не демонстрира някакво превъзходство.
— Вие сте повече философ от мен, сигурно сте и повече психолог, но, извинете, как според вас се държи една истинска жена? Аз лично не съм сигурен дали го знам, въпреки годините си и немалкия си опит…
Пак му предлагаха да облекчи душата си чрез мъничко хумор, но той все още беше прекалено смазан от така жестоко разбитата илюзия, извряла навярно от някаква неосъзната негова вътрешна потребност. Сериозно поиска да види как бе се държала истинската Миранда, когато за пръв път дойде при него, и не успя. Помнеше само, че беше радостно и вълнуващо, а не помнеше нито думите й, нито милувките й, както бе забравил кодовата комбинация на изкуствената Миранда. Може би затова възнегодува още веднъж:
— Но отгде-накъде ще ми казва една роботка, че било нечовешки хубаво? Какво искате да кажете с такъв мотив в програмата й? Та вие я поставяте по този начин над човека! Вие направо твърдите, че между хора това не може да бъде толкова хубаво.
Изрече го и чак тогава осъзна, че окончателно бе се издал, но не можа вече и да се засрами, защото отново бе го връхлетяла мъката-ярост. Все още помнеше всеки жест, всяка дума и всяка милувка на изкуствената Миранда.
Психосексологът внимателно, сякаш поднасяше лекарство, му връчи чашката с кафе и едва след като се увери, че тя стои сравнително сигурно в ръцете му, си позволи също да седне.
— Вие ме принуждавате да браня честта на нашето заведение, както доста презрително се изразихте. Затова ще попитам по-конкретно. Какво друго от поведението на вашата гостенка не ви удовлетвори? Не се стеснявайте, вече питам като лекар, който отчасти носи отговорност и за програмирането на роботките.
Ако нещо не бе го удовлетворило, щеше ли да хукне презглава, забравяйки всичко, с надеждата да откупи изцяло тази изумителна Миранда? Това обаче нямаше да признае дори на този симпатичен и предразполагащ лекар! Отпи две глътки от кафето и се опита да пренесе нещата на философска плоскост, за да избегне конкретния отговор и да се измъкне най-сетне от смешното положение.
— Извинете, докторе, впечатленията ми наистина са твърде бегли, но се питам, не е ли вредно да се създават подобни илюзии у мъжете?
На вратата плахо се почука и операторът подаде след открехването й само главата си.
— Не преча ли?
Търсеше обещаното му кафе, но още не знаеше дали разговорът не е между лекар и пациент — бе го объркало това, че лекарят познаваше среднощния посетител. Психосексологът също не бе уверен, затова погледна въпросително към етолога.
А той дори му се зарадва:
— Влезте, влезте! Може би и вие ще ми помогнете да си изясня някои неща. Нужни са ми за едно бъдещо изследване. Не е ли така, докторе? Къде другаде в живота мъжът ще срещне това, което получава от вас? Струва ми се, че тук се съдържа доста сериозен риск от пристрастяване към удобството, към илюзията, а та пък може да доведе до пълно отчуждаване от реалността.
— Ние не му предлагаме илюзии, той сам си ги поръчва, воден от определена потребност. За психическото му здраве винаги е по-добре те да бъдат удовлетворени, па макар и по този начин, отколкото да тегнат като комплекс в душата му. Когато се влюбваме в една жена, ние също се влюбваме в една своя си илюзия за нея.
— От години не сме имали никакви оплаквания — обади се операторът с предишната си професионална гордост.
Освен кафето, той бе си сипал и нещо друго, защото държеше две чаши в ръцете си.
Изтънченият антрополог и етолог се почувствува отрезвен от просташката му намеса. Можеше вече и сам да се усмихва.
— Всъщност тук се сблъскваме с прастария проблем за Пигмалион и Галатея, за скулптора, който се влюбил в собственото си творение.
— Да, нещо подобно е — съгласи се лекарят с деликатна доза умна и хубава ирония. — Нали нашият, както вие сполучливо го нарекохте, свръххуманен век се старае да даде възможност на всеки човек да бъде творец, защо да не се и влюбва в своето творение? Любовта също е творчество, макар и безсъзнателно, а ние настояваме човекът да осъзнае и нея като едно важно за обществото творчество. Впрочем легендата не казва колко време е бил щастлив Пигмалион със своята оживяла Галатея, нали? Не мислите ли, че собствените ни илюзии по-лесно ни омръзват? Затова и рискът, от който се опасявате, а минимален. Сигурно трудно бихте изтърпели за по-дълго време една жена, която изцяло се държи по нашите вкусове и желания. Можете ли да си представите съжителство с такава жена, която не ще събужда у вас нито амбицията ви да я промените, да я подчините, нито пък радостта ви от собственото великодушие, когато й отстъпите в нещо, когато сам се нагаждате към нея? Това ще рече, че сте напълно равнодушен към нея.