Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Входната врата беше отворена. Съвсем леко.
Тя потрепери, уви одеялото около рамената си, грабна фенера от нощното шкафче и го стисна като бухалка. Пое си дълбоко дъх и изтича до вратата.
Затръшна я, заключи я и завъртя топката, за да се увери, че никой не може да влезе. Пулсът й препускаше лудо, когато се втурна към прозорците, за да провери дали са заключени. После хвърли бърз поглед навън.
Наоколо нямаше никой. Езерото бе черно, улиците — мокри и празни.
Опита се да се убеди, че случайно бе оставила вратата незаключена или пък я бе отключила, когато я провери за последен път, преди да си легне. Може би вятърът я бе открехнал.
Но когато се смъкна на колене, видя почти незабележимите драскотини по пода, оставени от тътренето на стола.
Вятърът не можеше да блъсне вратата с такава сила, че да отмести стола.
Рийс седна до вратата, облегнала гръб на стената, увила одеялото около себе си.
Успя да подремне, после да се облече и отиде на работа. Веднага щом бакалията отвори, си взе почивка и отиде да си купи резе.
— Знаеш ли как да го монтираш? — попита я Мак Дръбър.
— Ами сигурно ще успея.
Той я потупа нежно по ръката.
— Мога аз да го направя. Бездруго смятах да обядвам в ресторанта. Слагането на резето няма да ми отнеме много време.
Рийс си припомни съвета на Джоуни да иска помощ, когато има нужда.
— Наистина ще съм ти безкрайно благодарна.
— Няма проблеми. Не те обвинявам, че си поизнервена. Едно солидно резе ще те накара да се почувстваш по-добре.
— Така си е — отвърна тя и се отправи към вратата. — Добро утро, господин Сампсън — поздрави влизащия в магазина Карл.
— Добро утро. Как си?
— Добре, благодаря. Предполагам, че вече сте говорили с шерифа, но се чудех дали през последните няколко дни някой от вас не е видял из града жена с дълга тъмна коса и червено яке.
— Няколко туристи се отбиха в магазина — отговори Мак. — Но всичките бяха мъже, макар че двама носеха обици. Единият даже имаше обица на носа.
— През зимата, когато идват сноубордистите, често виждам такива — добави Карл. — Момчетата са накичени дори повече от момичетата. А, една пенсионира на двойка от Минесота мина оттук с караваната си преди един-два дни — напомни той на Мак.
— Карл, косата на жената беше стоманеносива. А мъжът тежеше поне двеста килограма. Шерифът не питаше за хора като тях.
— Просто казвам — оправда се Карл и се обърна към Рийс. — Възможно е хората, които си видяла, да са се борили. Да са си играли. Хората вършат какви ли не дивотии.
— Така е — кимна Рийс и извади портфейла си. — Да оставяли резето при теб, Мак?
— Разбира се. И си прибери парите. Ще впиша сумата в сметката на Джоуни.
— О, не, то е за мен и…
— Ще си го вземеш ли, когато се преместиш някъде другаде?
— Не, но…
— В такъв случай аз ще уредя нещата с Джоуни. Днес ще има ли супа?
— Старомодна пилешка супа с фиде.
— Идеално. Имаш ли нужда от нещо друго?
— Всъщност да, но по-късно ще мина пак. Почивката ми вече свърши.
— Дай ми списъка — каза Мак, като взе молива си решително. — Ще ти донеса поръчката, когато дойда да обядвам.
— Това се казва обслужване — засмя се Рийс. — Добре, имам нужда от парче телешко за печене, половин килограм пресни картофи, половин килограм моркови — започна тя.
След като изреди всичко, Мак размърда вежди.
— Звучи ми като вечеря в компания.
— Така е — призна тя. — Ще готвя за Броуди. Напоследък ми помогна с доста неща.
— Обзалагам се, че той ще спечели повече от сделката.
— Ако нещо от храната остане, за теб е. За благодарност, че ще ми монтираш резето.
— Чудесно.
Рийс се отправи обратно към ресторанта. Вдишваше дълбоко свежия чист въздух и се усмихваше доволно. Беше се справила. Беше постъпила разумно.
И когато си легнеше довечера, сама или не, щеше да има солидно резе на вратата.
Ло пристигна в Ейнджълс Фист с любимия си форд пикап. Уейлън Дженингс виеше от стереоуредбата. По пътя бе слушал Фейт Хил, която намираше за невероятно привлекателна. Но въпреки страхотния й външен вид и мощния й глас, мъжествен тип като него не можеше да си позволи да влезе в града, слушайки някакво си момиче.
Освен ако момичето не седеше до него, разбира се.
И сега мислите му бяха съсредоточени върху едно момиче. Всъщност върху няколко, но в главата му имаше предостатъчно място за много жени. Скоро зърна една от тях във весело и слънчево яркожълто, в тесни джинси и червена блуза, покатерила се на стълба да боядисва капаците на прозорците на малката кукленска къща, в която живееше под наем.
Ло форсира двигателя и зачака жената да се обърне и да се възхити на внушителния му вид в мъжествения черен пикап. Тя обаче не го направи, затова Ло завъртя очи и отби до тротоара.