Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— На покрива! Че! — Беше гласът на Салма, но този път идваше отвисоко. Той кръжеше над нея с протегната ръка.
Част от нея вече беше вдигнала бяло знаме и повтаряше „няма начин да успея“, но имаше и друга част, нова част, която се сражаваше за живота й и нямаше никакво намерение да се предава. Че хукна презглава към най-близката постройка — задна фасада на някакъв магазин. До стената имаше варел и Че скочи върху него. Варелът се разклати под краката й и падна с трясък, но тя вече се беше оттласнала и продължи да скача, тромаво, напълно изгубила равновесие, като човек, който се е спънал лошо и прави няколко последни пиянски крачки, преди да се пльосне на земята. Кракът й намери опора върху перваза на някакъв прозорец и тя се изтласка нагоре. Само дето вече нямаше къде да отиде.
Салма сграбчи протегната й ръка и я дръпна. Не би могъл да я вдигне от земята, но сега инерцията на собственото й движение му помагаше, така че той напрегна докрай крилата си и я затегли към покрива.
Че изпищя от болка в рамото, но само след миг двамата вече стояха на покрива, цели два етажа над улицата. Салма хукна, като я дърпаше след себе си.
Преследваше ги осороден, същият, когото Че беше ранила. Крилете му се движеха толкова бързо, че се сливаха в петно, в очите му се четеше дива ярост, а двамата със Салма нямаше къде да избягат освен на някой от другите, също толкова открити за нападение от въздуха покриви.
— Сега какво? — изписка тя… и Салма я бутна през ръба.
Че падна върху навес от другата страна на покрива, продъни го моментално и се строполи с такава сила на земята, че въздухът излезе от дробовете й.
Магазинерът, мухороден на средна възраст, я гледаше от горе надолу и беше много ядосан.
— Бръмбари! — изсъска той. — Така и не се научихте, че мястото ви не е във въздуха!
Тя се изправи някак и вдигна глава, оглеждайки небето за осоиди. Засега такива не се виждаха. Плъзна поглед по улицата — Тиниса я нямаше никаква, Тото също.
Някой сложи ръка на рамото й и тя се завъртя, вдигнала меч да посрещне атаката. Салма улови навреме китката й и за миг двамата останаха да се гледат безмълвно в очите.
Че издиша мъчително заради болката в натъртените ребра.
— Войникът?…
— Няма го вече. — Приятно й беше да види, че дори той, дори Салма изглежда разтърсен от случката. — Хайде. Трябва да намерим другите, преди да ги е намерил врагът.
Щом стигна до следващата пресечка, Тото се обърна. Очакваше да види Тиниса, но и да беше там, тълпата я скриваше. Той се взираше трескаво в хората с надеждата да различи поне едно приятелско лице.
Откри нещо, но не каквото искаше. Двама мъже с наметала и качулки си пробиваха решително път през навалицата. Малкото, което видя от лицето на единия, го наведе на мисли за осородни.
Какво можеха да направят тук, на улицата, сред толкова хора? В главата му моментално се пръкнаха няколко възможности. На първо място — бърз удар с нож и свличащо се тяло, неговото. Безразличното, забързано по задачите си хелеронско гражданство не би забавило крачка, за да помогне на ранен чужденец, при това полуроден.
Приближаваха се като риби в плитка вода, а Тиниса все така я нямаше никаква. Обзет от много лоши предчувствия, Тото се обърна и хукна напред. Зад него се вдигна глъч — явно двамата с качулките също бяха ускорили ход. Бързо щяха да го настигнат — първо, той им отваряше път през навалицата, и второ, мъкнеше тежка торба и изобщо не го биваше в тичането.
Освен това не познаваше Хелерон. Това, разбира се, не го спря — той свърна на бегом по първата пресечка вляво и продължи да тича презглава, разблъсквайки безогледно изпречилите се на пътя му минувачи, без да обръща внимание на виковете, псувните и извадените тук-там ножове. Оставяше зад себе си разбутана диря, която всеки глупак можеше да последва и със завързани очи, но пък преследвачите му също трябваше да газят през нея.
— Спри! Крадец! — извика един от тях и хората взеха да се обръщат, вперили очи в мелеза и торбата на гърба му. Тото изскърца със зъби и затича още по-бързо или поне се опита, защото краката му вече даваха всичко от себе си. Солиден на вид мравкороден понечи да застане на пътя му, но Тото се приведе ниско, заби рамо в гърдите на мъжа и го събори на земята. После го прескочи, успя някак да не оплете крака и зави надясно в първата уличка, която се изпречи пред погледа му. Пресечката се оказа поредната мръсна и тясна алея, че и къса на всичкото отгоре. Пресичаше я друга, още по-тясна, и Тото свърна наляво.