Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— Бягай! — ревна за трети път Салма и тя си плю на петите.
10.
Тиниса тичаше по тясната алея. В дъното й се виждаше улицата с навалицата и оживлението. На пътя й обаче се изпречи човек, после още един — най-обикновени на вид мъже, които можеха да минат за безработни строители или нещо такова, ако не бяха късите мечове, които измъкнаха изпод жакетите си. Тиниса зърна Тото — беше се измъкнал от засадата, но сега спря рязко и се обърна с намерение да й помогне.
— Върви! — извика му в движение тя. — Тръгвай! Мога да се оправя с тях!
Тото я послуша и хукна отново към улицата. Тиниса тичаше с всички сили и с протегната рапира към двамата си противници.
Само двама, при това неопитни. Личеше си по стойката им, по това как държаха мечовете. Евтини наемни биячи, с които лесно щеше да се справи.
Подлъга ги, че ще свърне наляво, и в последния момент се хвърли в обратната посока. Мъжът вдясно от нея се беше хванал на уловката й и се изпречи пред другаря си. Тиниса го прободе в движение с рапирата си — през кожата на жакета, през ризата, право в меката плът под ребрата. Инерцията й го завъртя около епицентъра на собствената му рана, завъртя и нея, докато двамата не се озоваха лице в лице, а после Тиниса измъкна с лекота кървавото острие още преди мъжът да се е строполил на земята. Дори в смъртта си глупакът застана на пътя на другия бияч и го препъна. Тиниса се виждаше отстрани все едно гледа актьор в слаба трагикомедия. Видя се как пронизва с лекота залитналия мъж и изтегля със същата лекота острието от смъртоносната рана на тила му.
Изпълни я страховито чувство на превъзходство, завладяващо усещане за сила, която насочваше ръката й и съскаше победоносно в ушите й. Не го знаеше, но на лицето й се беше изписала широка усмивка.
Тото беше изчезнал някъде и тя се огледа за другите. Но вместо тях видя двама осородни войници да тичат към нея. Мечовете им бяха прибрани в ножниците, но ръцете им бяха протегнати, дланите разтворени, готови да отприщят огъня на тяхното Изкуство. Чу Салма, който й викаше да бяга.
Тиниса стигна с два скока до улицата и се гмурна в тълпата. Но хората се отляха около нея, някои зяпаха окървавения й меч, други надничаха любопитно към алеята, от която беше дошла. Вече се чуваха писъци и викове. Осоидите идваха.
И не само те. Неколцина стражари си пробиваха път през множеството. Имаха си щитове и брони. Тиниса хвърли отчаян поглед назад към алеята, но разни хора й се пречкаха и не можа да види как се справят приятелите й.
Стражарите бяха на метри от нея и тя реши, че няма желание да отговаря на въпросите им. По-добре да се покрие някъде и да се върне тук при първа възможност. Без да прибира рапирата, тя си плю на петите.
Че най-после беше успяла да изтегли меча си и когато осородният я сграбчи за китката на другата ръка, решението й да го резне беше продиктувано изцяло от рефлексите, придобити по време на обучението във Форума на умелите. Войникът отскочи назад, но не преди Че да е отворила рана над лакътя му. Някъде зад нея Салма се биеше, дрънчеше стомана и противниците му псуваха гневно.
Осородният тръгна отново към нея, вдигнал меча си да блокира нейните удари. Че заотстъпва, прегънала колене в стойка като по учебник.
— Салма! — извика тя.
— Бягай! — подтикна я за пореден път той.
— Не мога! — Не сваляше очи от противника си и усети, че войникът ще направи опит да се възползва от размяната на реплики и ще я нападне. И той наистина го направи, хвърли се към нея с вдигнат меч, но вместо да я съсече, отново се опита да я сграбчи с ранената си ръка. Мечът на Че се стрелна към гърдите му, после под париращия блок и към хълбока му. Само че този път срещна единствено стомана, плъзгайки се по металната броня под наметалото. Мъжът я сграбчи за яката на туниката и Че заби ефеса на меча си в прясната рана на ръката му.
Осородният изръмжа и изгуби самоконтрол. Удари я несръчно през лицето, от което със сигурност него го заболя повече, отколкото нея, след което вече не се опитваше да я хване, а да я убие.
Мечът му се стрелна напред и Че отскочи в същата посока. Острието мина на косъм от тялото й, а дръжката я удари силно в рамото. Беше прекалено близо, за да намушка противника си, затова го фрасна отстрани по главата с дръжката на меча си. Фрасна го с всички сили. Мъжът залитна покрай нея, като едва не я събори с тежестта си, но тя успя да запази равновесие и да го посече през гърба. И този път мечът й удари в стомана, но ударът беше достатъчно силен да го повали на земята.