Империя в черно и златно

— Защото винаги разпознаваме Изкуството, дори да не сме го виждали преди — довърши вместо нея Салма. — Като онова нещо, което осоидите правят. Онова със светкавиците. Виж, това е Изкуство.

— А онова не беше. То… — Че потръпна. — Беше ужасно. Не знам какво беше. — Замисли се над думите си и изведнъж се почувства отвратена от собственото си „красноречие“. — Съжалявам, сигурно съм се объркала. Има по-важни неща…

— Трябва да е било магия — предположи Салма.

Че се засмя.

— Ами да, това трябва да е било. Магия.

Но той продължаваше да я гледа, кривата му усмивка още си беше там и Че скоро осъзна, че принцът не се шегува.

— Магия? — повтори тя. — Салма, не се обиждай, но магия не съществува. И никога не е съществувала. Просто заблуда, в която вярват примитивните раси, а и другите преди революцията. Молецородните и прочие, знаеш какво имам предвид. Така че… магия?

— Примитивните раси, казваш? — Усмивката му се разшири. — Моята, с други думи?

— Глупости, вашият народ е народ с култура, цивилизован. Или така поне си ни казвал ти.

Той сложи ръката си върху нейната на масата, не като жест на интимност, а за да подчертае важността на следващите си думи:

— Аз вярвам в магията, Че. Виждал съм я с очите си. Моят Род-облигат… там където отраснах, принцът си имаше предсказател сред съветниците и този предсказател можеше да вижда в бъдещето.

— Салма, не е трудно да предвидиш какво ще се случи. Това е номер, прах в очите на доверчивите.

— Виждал съм го да призовава душата на мъртвец и да я разпитва.

Сега беше неин ред да се усмихне.

— Сигурна съм, че и за това е имало логично обяснение. Дим и огледала или нещо друго от сорта.

— Мъртвият беше моят баща.

Че млъкна, преди да е изтърсила някоя глупост, и вместо това изгълта виното си.

— Чух го да разказва за битката при Шан Реал — битката, в която загина. По-късно говорих с един войник, който е бил там, и неговият разказ съвпадаше едно към едно с разказа на бащината ми сянка.

— Стига, Салма. Онзи стар вещер сигурно също е чул историята от някой войник. От някой дезертьор например, който е пристигнал преди другите.

Нито погледът, нито усмивката му трепнаха.

Че си пое дълбоко дъх.

— Не ми се сърди, Салма, моля те. Ти си ми приятел — най-добрият приятел, за когото може да си мечтае човек. Ти ми спаси живота, а чичо ми ти има пълно доверие. Но аз не вярвам в магията. Съжалявам.

Той сви рамене.

— Няма проблем. Тогава няма смисъл да ти разказвам за сребърните лица.

— А иначе би имало, така ли?

Усмивката му беше станала още по-широка. Салма направо й се хилеше в лицето и Че не можеше да прецени подиграва ли й се или не.

— О, това е само легенда, при това много стара. Уж можели да уловят отражението ти в огледало. И така да изглеждат като теб или като който и да било друг. Уж, де.