Чародейката

тези пейки, за да гледат към града и моста. Двамата поседяха малко, поемайки си

дъх, а после Никола се обърна да погледне към жена си. Мъглата придаваше на

лицето £ почти неземен вид, правейки го още по-красиво от обикновено.

– Току-що осъзнах нещо – каза той на старофренски.

Пернел кимна.

– Знам.

– Няма да напуснем този остров живи, нали?

– Не, няма.

Глава 31

Хеката – Триликата богиня, седеше в тронната зала на живото дърво.

Залата бе учудващо малка, просто една кръгла стая, издълбана в Игдразил.

Беше лъсната и полирана до огледален блясък, а един закърнял чепат клон бе

оформен в богато украсен трон. Стените бяха голи и единственият предмет в

помещението беше една бяла свещ, дебела и висока колкото възрастен човек,

разположена вдясно от трона. Топлият жълт пламък бе предпазван от гигантски

кристален глобус с отвор в горната му част и почти невидимата струя черен дим бе

опушила идеален кръг на тавана.

Прометей стоеше отляво на трона, скръстил ръце върху широките си гърди.

Скатах бе заела позиция до вратата, с гръб към стената. Паламед бе направил

същото от другата страна.

Шекспир стоеше до прозореца и се взираше с увиснало чене надолу към

сърцевината на дървото. Драскаше си стенографски бележки върху парче

жълтеникава хартия с малък нагризан молив. Жана и Сен Жермен стояха хванати

ръка за ръка пред трона и гледаха Древната.

С течение на деня Хеката се бе състарила.

Нейната Промяна бе уникална: сутрин тя бе младо момиче, което бавно се

превръщаше в зряла жена следобед и бързо се състаряваше в края на деня. На

преклонна възраст лягаше да спи в дълъг, тесен, издълбан корен на Игдразил и

призори бе отново млада. Момичето, което се събуждаше сутрин, не притежаваше

знанията на жената от предишния ден, а старицата, в която се превръщаше вечер,

забравяше всичко, случило се през слънчевите часове. Само зрялата жена, която

управляваше следобед, когато слънцето е високо в небето, знаеше всичко за

другите свои проявления. Тя бе неразривно свързана с дървото, а дървото бе по-

старо от това Сенкоцарство, с произход отдавна загубен в мъглите на историята.

Мнозина вярваха, че то е разумно.

– Остават ми броени минути, а все още има много неизречено – каза белокосата

жена на трона. – Състарявам се бързо и скоро може дори да не знам кои сте. –

Зъбите £ се белнаха в усмивка на фона на тъмното £ лице, но никой не се засмя.

Знаеха, че не се шегува.

– Събитията вървят към своя завършек – рече тя бързо, местейки поглед от лице

на лице. – Не познавам повечето от вас – макар че идването ви бе предречено от

Авраам и това ми стига. Мага ми каза, че човеци от Идните времена ще дойдат, за

да се бият заедно с нас за оцеляването на моя свят и за бъдещето на своя. – По

роклята £ трепкаха и пробягваха цветовете на дъгата. – Живеем в опасно време.

Казаха ми, макар че не го разбирам съвсем, че в този конкретен времеви поток