Чародейката

който моментално се разцепи надве. През пукнатината нахлу солена вода.

Никола запрати шепа зелена аура в лицето на създанието. Морската вода,

покрила нереидата, замръзна в напукан слой лед – от главата, през гърдите и

корема £, та чак до опашката £, – превръщайки я в плътен леден блок. Алхимика

изтръгна тризъбеца от пръстите на създанието, миг преди тежестта на леда да го

катурне и повлече под вълните. Мушна с оръжието към една нереида, която се

мъчеше да издрапа върху пътеката. Тя цопна обратно във водата, пляскайки с

опашка.

Все още по гръб, Пернел ритна към третото създание, което се опитваше да я

завлече в морето. Запрати късчета лед в очите на нереидата, но тя продължи да

се измъква с пълзене от водата, забивайки дългите си нокти в ледената пътека.

Тогава Никола плисна от аурата си в нея. Нереидата моментално се превърна в

леден блок, но теглото £ отново разчупи пътеката надве, оставяйки Пернел върху

мъничък правоъгълен къс бързо топящ се лед.

А водите около тях се изпълваха с нереиди.

Никола притисна ръка към окачения на врата си скарабей и почерпи от резервите

си сила. Разперените му пръсти пратиха дебели струи зелена аура през морето.

Водата моментално се покри с кристален зелен килим, пленявайки нереидите под

повърхността. Те завиха и заудряха по ледената преграда.

Пернел скочи от своето парче лед, точно преди то да се разтопи. Приземи се

върху зеления килим и се подхлъзна по замръзналото море. Никола £ протегна

тризъбеца и тя се улови за него, като при това едва не го събори.

Замръзналият зелен килим се пръсна и морето около тях закипя от свирепи

нереиди, вълните се пенеха от зелени коси и рибешки опашки.

Вълшебницата посочи наляво.

– Островът е насам. – Грабна тризъбеца от ръката на съпруга си и замахна към

една нереида, която изскочи от водата. Създанието изквича, когато острите

каменни върхове отсякоха кичур зелена коса; после се пльосна по гръб на леда и

побърза да се шмугне във вълните. Пернел замахна към друга. Създанието се

преметна във въздуха, в опит да избегне оръжието, но Пернел успя да го одраска

леко отстрани по главата. После Вълшебницата замахна отново. Тризъбецът

жужеше от сурова сила, оставяйки във въздуха воня на риба, и тя изведнъж си

спомни къде го бе виждала преди: в тунелите под Алкатраз, в ръцете на Морския

старец.

– Това е тризъбецът на Нерей – извика тя на Никола. – Чудя се как ли го е

загубил.

– Не е било доброволно, бас държа – изсумтя съпругът £. Притиснал ръка към

скарабея на гърдите си, той се съсредоточи върху създаването на нов участък от

ледения мост, но силите му бързо се изчерпваха. Ледът бе по-тънък и се пукаше

още докато тичаха по него. – Не мога да продължа да го правя още дълго.

– Почти стигнахме – извика Пернел през шума от създанията, мятащи се в морето

около тях. Макар че се опитваше да пази остатъка от аурата си, знаеше, че нямат