Чародейката

– Никога досега не съм се бил със Спарти – призна Прометей. – Познавам само

репутацията им – а тя е страховита.

– Нашата също – рече Нитен.

– Твоята, да – отвърна Древният. – Аз никога не съм бил кой знае какъв боец. А

след потъването на острова рядко съм хващал оръжие.

– Бойните умения никога не се забравят – каза Нитен с лека тъга в гласа. – Аз

участвах в първия си дуел, когато бях на тринайсет. Оттогава непрекъснато се бия.

– Но ти си нещо повече от обикновен боец – рече Прометей. – Ти си също така

художник, скулптор и писател.

– Никой човек не е само едно нещо – отвърна Нитен. Рамото му се отпусна и

късият меч се появи в лявата му ръка. По острието блестяха водни капчици. – Но

винаги съм бил преди всичко воин. – Той мушна с меча в мъглата и я разбърка като

течност.

– Сгъстява се – отбеляза Прометей.

– Което е хубаво. Можем да го използваме в наша изгода.

– Няма да можем да ги виждаме – изтъкна Прометей.

– Нито пък те нас – напомни му Майстора на меча. – Ние разполагаме с

предимството да знаем точно срещу какво сме изправени. А те нямат представа с

кого си имат работа. Или колко сме.

– Прав си.

– Може ли да предложа нещо? – попита Нитен, почти срамежливо.

– Разбира се. Ти си великият воин. Така че това е в твоята специалност.

– Махни бронята.

Зелените очи на Прометей премигнаха изненадано.

Нитен вдиша.

– Надушвам аурата ти. А щом аз мога да я надуша, значи и те ще могат. Освен

това около теб има слабо алено сияние като петно червена светлина. В тази

тъмница ще изпъкваш като фар.

– Мога ли да задържа мечовете? – попита Прометей.

– Един би трябвало да е достатъчен.

– Ти имаш два – напомни му Древният.

– Аз съм бърз – каза Нитен. – А ти си силен. Запази широкия меч.

Древният кимна и бронята му се стопи, оставяйки го по риза и джинси, само с

широкия меч в ръка.

– Коя страна на моста си избираш? – попита Нитен.

– Ще взема дясната – рече Прометей.

– Така и предполагах. – Нитен кимна и се придвижи вляво. – Не можем да

допуснем Спартите в града.

– Помни, воине, не е нужно да ги убиваме, достатъчно е да ги задържим до

изгрев-слънце – отвърна Прометей. – Тогава енергията, която им дава живот, ще

се разсее. Притеснявам се обаче, че един или двама ще се впуснат в битка с нас

тук, докато останалите просто ще ни подминат. Не можем да се бием с всичките

едновременно.

Нитен кимна.

– Трябва ни някаква преграда... – започна той.

Древният и безсмъртният погледнаха едновременно към смътните силуети на

изоставените коли.

– Колко си силен? – попита Нитен.

– Много. Да не би да мислиш за барикада от коли?

Мъглата превръщаше тъмната коса на Нитен в сребърна шапчица. Той вдигна

два пръста във формата на V.

– Можем да създадем фуния. Тя ще накара Спартите да се съберат, ще ги

насочи към нас и ще ги лиши от предимството на броя им. Ще могат да ни нападат