Чародейката

Изведнъж нощната тишина бе разкъсана от странен лай – звук, който

наподобяваше кашляне.

– Кучета? – предположи Пернел.

– Не кучета, тюлени – отвърна Никола.

Изведнъж над тях с крякане закръжиха чайки, призрачни силуети в мъглата.

– Нещо не е наред. Чайките не би трябвало да крякат нощем – рече Никола и

затвори очи, отметна глава и вдиша дълбоко. – Странно. Не надушвам нищо ново.

Раздаде се нов лай – този път наистина бяха кучета. Звуците бяха приглушени от

сгъстяващата се мъгла.

– О, не! – Никола изведнъж посегна и хвана ръката на Пернел точно когато кеят

се заклати и завибрира. Металните столове, на които седяха, затрепериха и

задрънчаха по камъните.

– Какво беше това? – попита Пернел, когато тътнещата вибрация най-после

утихна. – Древен? Архонт?

– Земетресение – отвърна Никола леко задъхан. – Може би четири по скалата на

Рихтер. И близо, много близо.

– Кой мислиш, че го е причинил? – зачуди се Пернел. – Ако Тъмните древни имат

достъп до такава сила, значи сме го загазили. Те могат да унищожат този град, без

да свалят на брега нито едно създание. – Тя се намръщи. – Тогава защо не са я

използвали преди?

Алхимика поклати глава.

– Вероятно е естествено – каза той. – Помниш ли какво стана, когато двамата с

Макиавели се бихте на връх Етна? Сигурен съм, че земетресението е било

предизвикано от всичките сурови енергии, концентрирани в града. – Той потри ръце

и във въздуха затрепкаха зелени искрици. – Виж това. Въздухът е просмукан с

аури. Знаем, че Бастет е някъде там. А също и Кетцалкоатъл. Прометей и Нитен са

на път да се срещнат със Спартите – а аз не съм сигурен дали драконовите воини

имат аури. Марс, Один, Хел, Били, Макиавели – а може би и Черния ястреб – са на

острова. – Той плъзна ръка по главата си, потривайки късата си коса, докато

мислеше. Статично електричество запращя по скалпа му, сипейки искри като

фойерверки по рамената му. – Това е още една от причините в наши дни да не се

събират голям брой Древни на едно място.

Пернел облиза устни и кимна.

– Усещам вкуса на енергията във въздуха.

Десетсекундно треперене премина по улиците.

– Вторичен трус – прошепна Никола. – Предполагам, че за последен път толкова

аури са се събирали така близо една до друга на Дану Талис.

– Ако все пак някой ни се притече на помощ, то аурите им, прибавени към всичко

друго тук, може да предизвикат още по-силно земетресение. Трябва да се доберем

до острова и да сложим край на това. – Тя хвана съпруга си за ръката и го затегли

по кея към водата. – Веднага, щом започнем да използваме аурите си, ще

разкрием своето местоположение на всички – и всичко – наоколо. И ще започнем

да стареем. Ако нещо ни забави, докато прекосяваме залива, рискуваме да умрем

от старост, преди да стигнем до Алкатраз.

Пернел и Никола претичаха покрай Аквариума. Можеха да чуят плискането на