Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Монахът постоянно променя дистанцията – ту се приближава така, че почти се допира до жертвата, ту се отдалечава, докато тя се превърне в точка пред него. Сменя черната плетена шапка със зелена с козирка, обръща светлия си анорак с черната подплата навън, после го сваля, навива ръкавите на тъмния си пуловер и върви гологлав.
В течение на един час Ефрем се преобразява в поне четирима различни мъже, всеки с различна походка и поведение. Ту е турист, ту бизнесмен, ту тръгнал на пазар гражданин, ту закъсняващ за среща любовник. Всякакъв друг, но не и този, който е в действителност.
Опитен убиец, който дебне жертвата си.
68
ПЛОЩАД „КАСТЕЛО”, ТОРИНО
Ник и Карлота сядат в задната част на ресторант „Барати и Милано“ с лице към постлания с мрамор проход на безистен със скъпи магазини. Тя му подава менюто над масата, украсена със свежи цветя и застлана с наситено оранжева памучна покривка.
– Ди Роси само изпълнява заповеди – обяснява италианката. – Най-добре да помните, че католическата църква действа по собствени закони.
Ник взема менюто, но оглежда кристалния полилей над главата си, дървената ламперия на стените, мраморния под.
– Не е така. Нищо на света не се подчинява единствено на своите правила. Този тип няма да каже нищо на епископа, нали? За него тази среща не се е състояла. Прав ли съм?
– Архиепископ – поправя го Карлота. – Да, може би. Но защо толкова настояваш да видиш плащаницата?
– Много е просто. Това идва с опита. Когато си работил в полицията достатъчно дълго, започваш да усещаш, когато някой се опитва да те баламосва. Защото да разследваш престъпление, означава да откриеш това, което хората не искат да ти покажат. И когато някой се опитва да ми хвърля прах в очите като твоя поп, веднага разбирам, че крие нещо.
Сервитьорката идва и Карлота заговаря бързо на италиански, като от време на време посочва Ник отсреща. Момичето го поглежда изпитателно, после се отдалечава.
Ник осъзнава, че Карлота току-що е поръчала вместо него.
Тя се усмихва игриво:
– Това заведение е известно с кафето и горещия си шоколад. Освен това поръчах tramezzini – малки сандвичи с прошуто, моцарела, сьомга, риба тон и зеленчуци. И накрая Torta barattina.
– Тортата на заведението?
– Много добре! – Тя се усмихва. В друг момент и на друго място двамата биха си изкaрали много приятно. – Дебела шоколадова торта със сметана и ягоди.
– Приличам ли на човек, който обича сладко?
– Все нещо сладко трябва да има в теб. – Тя отново се усмихва. – Надявам се, че храната ще подобри настроението ти. В Италия, когато някой мъж се вкисне, му даваме да хапне сладко, за да се развесели.
– Мисля, че имам пълно основание да съм вкиснат.
– Може би.
Тя забелязва, че Ник несъзнателно върти венчалната халка на пръста си – възможност да смени темата. Карлота кимва към пръстена:
– С жена ти имате ли деца?
Ник я поглежда, сякаш вижда през нея. Чу въпроса ѝ, но все още премисля разговора с църковния служител. Поведението му беше странно. Имаше нещо необичайно, но не може да установи точно какво.
– Деца – повтаря Карлота, като си мисли, че може би не е произнесла правилно думата. – Bambini – имате ли бебета?
– Не. Имах. Син, на няколко месеца. Но загина заедно с майка си. При престрелка.
– Ооо... – Тя вижда болката в очите му. – Съжалявам. Чувствам се глупава, че попитах.
Той отново завърта халката.
– Не мога да се накарам да я махна. Може би никога няма да успея.
Сервитьорката донася поръчката, но Карлота вече съзнава, че сладкото няма да промени настроението на мъжа срещу нея. Решава да смени темата:
– Торино всъщност е разделен на два града. Мястото, където се съхранява плащаницата, е известно като Свещения град. Недалеч от него, под двореца „Мадама“, е така нареченият Сатанински град.
– Звучи като залъгалка за туристи. – Ник взема един тънък сандвич от изящната порцеланова чиния. – Съдейки от опит, истинското зло не се показва. То се крие и се промъква като диверсант.
– Името не е измислено за подмамване на туристите. Има исторически корени. Под земята се намира Пещерата на алхимика, където през първи век великият окултист Аполоний Тиански е скрил могъщ талисман. Учените от Савоя са мислели, че това е философският камък, дори Нострадамус е идвал да го търси.